В Турция отново се заговори за политическата съдба на бившия президент Абдуллах Гюл

Готви ли се 11-ият турски президент Абдуллах Гюл да се върне в активната политика, от която се оттегли след приключването на президентския мандат? Този въпрос днес вълнува мнозина в Турция, след като подобни твърдения през последните дни бяха публикувани в медиите.
Гюл бе сменен на президентския пост през 2014 г. от Реджеп Тайип Ердоган. Въпреки че бе един от най-активните политици, оставили следи в съвременната турска политика и в развитието на международните отношения, Абдуллах Гюл се оттегли от политическата сцена след изтичането на седемгодишния му мандат. По-точно казано, беше отчужден от сподвижниците на Ердоган в Партията на справедливостта и развитието (ПСР), сред чиито основатели беше (заедно с Ердоган и Бюлент Арънч - б. а.). 
Въпреки разногласията с Ердоган и ПСР, Гюл не влезе в открит конфликт нито със сегашния президент, нито с някогашните си съратници, а предпочете да остане на заден план дори и в критични ситуации, когато можеше да използва авторитета си. Това му навлече критики, че е станал пасивен. И все пак той рядко се появяваше пред камерите и максимално се ограничи в публичните си изявления.
Тези дни обаче в медийното пространство отново се заговори за Абдуллах Гюл с твърдението, че той се подготвя да се завърне в активния политически живот. 
За какво точно става дума?
Известният турски анализатор Баръш Яркадаш заяви пред опозиционния телевизионен канал ТВ100 преди няколко дни, че се подготвя завръщането на Абдуллах Гюл на политическата сцена след близо 10-годишно отсъствие.
По думите му опозиционните проислямски партии Дева, Партия на щастието и Партия на бъдещето се готвят да се обединят в нова политическа формация, чийто лидер ще бъде Абдуллах Гюл. Анализаторът не посочи кога точно се предвижда да бъде обявена новата партия. По думите му обаче според източници, близки до Абдуллах Гюл и трите партии, се подготвя рамковата спогодба за целите и задачите на новата политическа сила. 
Общото между тези три партии е ислямът като тяхна политическа характеристика. Както техните ръководители, така и електоратът им дълго време бяха сподвижници на Ердоган, преди да настъпи разрив.
Отначало Темел Карамоллаоглу, лидерът на Партията на щастието, която е приемник на забранената Партия на благоденствието на покойния пръв ислямистки премиер Неджметтин Ербакан, се обяви в опозиция на Ердоган. След това драматично отстраненият от Ердоган бивш премиер Ахмет Давутоглу, който стана известен с книгата си “Стратегическа дълбочина” за ролята на Турция в международните отношения, основа Партията на бъдещето, също съперничеща на ПСР. Най-близкият и толериран някога от Ердоган негов сътрудник - бившия икономически министър Али Бабаджан, сам подаде оставка и сформира партията ДЕВА.
Трите партии се включиха в опозиционния Национален алианс, т.нар. шестстранна маса, заедно с кемалистката Народнорепубликанска партия, оглавявана тогава от Кемал Кълъчдароглу, националистическата "Добра партия" на Мерал Акшенер (след поражението на президентските избори м.г. Акшенер се оттегли от поста, б.а.) и по-малката Демократическа партия. Те издигнаха обща платформа за парламентарните избори и общ кандидат за президент - Кемал Кълъчдароглу - срещу Ердоган на вота миналата година.
Провалът на кандидата Кълъчдароглу и на Националния алианс като цяло доведе и до разтурването на тяхната предизборна коалиция. Ердоган за пореден път спечели вота за президент на Турция с мандат до 2028 г. 
Кемалистката Народнорепубликанска партия обаче за по-малко от една година успя да се съвземе от поражението на парламентарния и президентския вот. Под ръководството на новия си лидер Йозгюр Йозел НРП постигна внушителен успех на местните избори на 31 март т.г., което за пръв път ѝ отреди позицията на първа политическа сила, отнемайки 20-годишното първенство на ПСР на Ердоган на избори.
Кметовете на Истанбул Екрем Имамоглу и на Анкара Мансур Яваш надминават по рейтинг Ердоган в последните проучвания на общественото мнение.     
В интерес на истината, твърдения, че Абдуллах Гюл планира да се завърне в активната политика, са се появявали и преди това.
Лидерът на Партията на щастието Темел Карамоллаоглу бе предложил Гюл да бъде кандидат за президент на “шестстранната маса”, но тогава той отказа публично.
Сега обаче ситуацията е различна. ПСР изпадна на второ място след местния вот. Другата ислямистка партия - Партията на новото благоденствие на Фатих Ербакан (син на покойния премиер Неджметтин Ербакан - б.а.) - спечели редица общини на изборите на 31 март и притиска Ердоган. Дева, Партията на щастието и Партията на бъдещето търсят своето място на политическата карта, разчитайки да привлекат и обединят недоволния и разочарован от Ердоган ислямистки електорат. И в една такава ситуация е логично да разчитат на Абдуллах Гюл като обединителна фигура, коментира политологът г-жа Неше Гюндоган. 
Засега няма изявление нито от страна на партийните лидери, нито от страна на Абдуллах Гюл в посока на отричане или потвърждение на тези твърдения. Въпросите са повече от отговорите.
Но вероятността за завръщането на Абдуллах Гюл в активната политика след десетгодишно отсъствие предизвика ефекта на бомба в политическите кулоари и медиите.
“Гюл и неговият кръг заемат позиции за периода след Ердоган", коментира сайтът "Герчек хабер", визирайки периода след изтичането на мандата на Ердоган през 2028 г., и допълва, че според непотвърдени информации Гюл гледа благосклонно на подобна нова коалиция.
Битуващото мнение засега е, че Ердоган няма да има шанс за нов мандат. До 2028 г. обаче все още остава много време и отсега е трудно да се прогнозират процесите, които ще се развият.