Такава гаранция са нашите усилия да се развиваме като нормална, модерна, демократична, европейска държава с върховенство на правото, свобода на медиите, свободна пазарна икономика, а това означава прозрачност и равнопоставеност при всички обществени поръчки, и защита на собствеността. Ето това ще ни води към сърцето на Европа. Това иска много активна работа, а не еднократни усилия и смяна на валутата, коментира Радев.
Според него би било много по-добре, ако информационната кампания и пълноценният дебат за еврото се бяха разгърнали в България много преди да страната ни да поиска извънреден конвергентен доклад.
Миналата година България и Хърватия имат 50% ръст на стокообмена без България да е член на еврозоната. Търговските, икономическите, културните и образователните отношения между две страни зависят най-вече от политическата воля, добрите политически отношения, интереса на бизнеса и от създадените условия този бизнес интерес да може да се разгръща свободно, каза още президентът.
Хърватия е най-новата държава членка на еврозоната, присъединила се на 1 януари 2023 г., с което стана 20-ият член на валутния съюз, припомня БТА. На 1 януари 2026 г. България ще се превърне в най-новия член, след като на 8 юли Съветът на ЕС единодушно одобри решението за приемането на страната ни в еврозоната.
Най-важното, което трябва да вземем от опита на Хърватия, е намираното на баланс между информационна кампания, контрол върху необоснованото поскъпване и стимули за развитие на икономиката и нейната конкурентоспособност. Наблюдаваме внимателно всички процеси, ползваме техния опит, така че да могат да се смекчат някои негативни тенденции и да се извлече по-голяма полза, доколкото може, от този процес, допълни Румен Радев.