Вечер на албанската литература, посветена на годишнини от рождението на писателите Исмаил Кадаре и Дритъро Аголи, се проведе в СУ „Св. Климент Охридски“

Вечер на албанската литература, посветена на годишнини от рождението на писателите Исмаил Кадаре (1936-2024) и Дритъро Аголи (1931-2017), се проведе днес в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Събитието беше под надслов „Албанските гласове в европейската литература“ (Zërat shqiptarë në letërsinë europiane) и беше организирано от специалност „Балканистика“, в която се изучават албански език и литература, съвместно с посолството на Република Албания в София и албанския посланик в България Инид Мило.
На литературната вечер присъстваха посланикът на Албания, представители на посолствата на Косово и Албания, директорът на Френския институт в България Люк Леви, преподаватели и студенти от специалността „Балканистика“, а специален гост беше Аниса Юмери – директор на Музейно студио Кадаре-Аголи в албанската столица Тирана.
Кои са авторите?
Исмаил Кадаре е писател, поет, есеист, сценарист и драматург, роден в албанския град Гирокастра (Южна Албания). Той е единственият албанец, номиниран няколко пъти за Нобелова награда за литература и носител на международната награда „Букър“. Кадаре е международно признат автор, най-известен с романа си „Генералът на мъртвата армия“, публикуван през 1963 г., когато Албания все още е под диктатурата на Енвер Ходжа, една от най-суровите диктатури в света.
Българският е първият език, на който е преведен романът на Кадаре „Генералът на мъртвата армия“, издаден през 1966 г. от издателство „Народна култура“ в превод на Марина Маринова. Преведени на български са и други произведения на Кадаре, сред които „Посърналият април“, „Кой доведе Дорунтина“ и „Служителят на палатата на сънищата“ (1989), „Нишата на позора“ (1990), „Кьорферманът“ (1992), „Есхил – този голям несретник“ (2003), „Хроника на камък“ (2019), „Загадките на безумието“ (2019).
Кадаре се мести да живее във Франция през 1990 г. – само няколко месеца преди падането на комунистическия режим в Албания след студентски протести по-рано през декември. В последните години от живота си авторът живее в Тирана.
Дритъро Аголи е поет, писател, публицист, политик и общественик, роден в село Менкуляс в югоизточния албански окръг Корча. Учи в родното си място до 16-годишна възраст, а впоследствие завършва гимназия в град Гирокастра (Южна Албания) и следва четири години в Санкт Петербург. Аголи, както и Кадаре, е представител на поколението писатели от 60-те години на ХХ в., като първата му книга („Në rrugë dola“) излиза през 1958 г. Той също така е дългогодишен председател на Съюза на албанските писатели.
От 25-годишен живее в Тирана, където е съсед по блок на Исмаил Кадаре (там днес се намира Музейното студио Кадаре-Аголи – бел. ред.), информира порталът „Болкан уеб“. Омъжва се за рускиня през 1956 г., когато е на 25 години, но бракът им трае само седем години – до прекъсването на отношенията между Албания и СССР. С втората си съпруга Садийе, с която имат две деца, се запознава на сватбата на Кадаре с Хелена през 1963 г.
На български език са издадени два негови романа в превод на Марина Маринова – „Величието и залезът на другаря Зюльо” (изд. „Народна култура“, 1978 г.) и „Човекът с оръдието” (изд. „Народна култура“, 1981 г.). 
Произведения от двамата автори, преведени на български, могат да бъдат прочетени и на сайта „Албанистика в България“, подготвен от преподаватели, настоящи и бивши студенти от специалност „Балканистика“ с цел информиране за изучаването на албанската литература, култура и език в България и за българските преводи и публикации в тази област. Сайтът се поддържа и редактира от преподавателя по албански език и литература Русана Бейлери.
„Ако Кадаре ни приканва да се замислим, Аголи ни кара да чувстваме. Ако Кадаре изгражда моменти на размисъл, Аголи засажда стръкове памет. Но и двамата ни припомнят една и съща съществена истина – че езикът е не само средство за изразяване, а и че (той) лежи (в основата на мястото), където идентичност, история и въображение се срещат“, заяви на събитието посланикът на Албания в България Инид Мило.
Директорът на Френския институт в България Люк Леви заяви, че е имал привилегията да се срещне с Кадаре и неговото семейство във Франция, където той живее от 1990 г. почти до края на живота си.
„Исмаил Кадаре дълбоко принадлежеше на Балканите – той никога не се откъсна от там – нито от историята, нито от раните, нито от легендите, нито от съдбата. Неговите романи са дълбоко вкоренени в албанската памет“, заяви директорът на Френския институт.
По думите на директора на Музейно студио Кадаре-Аголи Аниса Юмери Исмаил Кадаре е бил познат като албански автор преди 1990 г. в много страни по света и е обменял писма и идеи с редица европейски личности в областта на културата. Тя отбеляза, че през 2023 г., след допитване до самия Кадаре какво да бъде включено, негови произведения са публикувани в многотомно издание от албанския издател Буяр Худри.
Юмери изрази надежда, че през октомври, когато ще бъде отбелязана и 95-годишнината от рождението на Дритъро Аголи, би могло да се проведе още едно събитие като днешното с по-голям фокус върху този автор. Тя покани всички желаещи да посетят Музейното студио в Тирана и да изследват творчествата на двамата писатели.
Преподавателят по албански език и литература доц. Русана Бейлери каза, че Исмаил Кадаре е най-представителният и познат албански писател в чужбина, като припомни, че първият език, на който произведенията му са били преведени, е бил българският – с романа му „Генералът на мъртвата армия“ през 1966 г. Тя припомни също, че както Кадаре, така и Аголи, са били превеждани от студенти по „Балканистика“.
По време на събитието бяха прочетени в оригинал и в превод произведения на двамата автори, подготвени от студентите и преподавателите в специалността, като студенти изпълниха на китара и музикални поздрави с албански песни.
Българинът от Албания и албански актьор, режисьор и преводач Зехрудин Докле също рецитира стихотворение – „Конят и магарето“ на Дритъро Аголи – в оригинал, като разказа, че е имал щастието да се е познавал, да се е срещал и да е разговарял дълго по различни теми както с Исмаил Кадаре, така и с Аголи.