Вчера Германия и Австрия съобщиха, че ще наложат забрана за влизане на президента на босненската Република Сръбска Милорад Додик, председателя на Народното събрание на Република Сръбска Ненад Стевандич и министър-председателя Радован Вишкович.
Санкциите забраняват влизането на Додик, Стевандич и Вишкович в Австрия и Германия. Към момента срещу тримата се води разследване поради съмнения, че с действията си са нарушили конституционния ред в Босна и Херцеговина. Издадена е и заповед за ареста им.
"(Забраната за) влизане и преминаване през Австрия вече е в сила. Мисля, че е разумно да се подкрепи деескалацията и диалога. Институциите на Босна и Херцеговина трябва да се справят с тази криза. Но имаме и свои интереси, когато някой прекрачи червената линия", каза Майнъл-Райзингер след разговор с босненския външен министър Елмедин Конакович в Сараево днес.
Тя подчерта, че Австрия и Германия искат да "изразят подкрепата си за страната, чието бъдеще е в Европейския съюз" с тези санкции.
"Мисля, че е ясно това, че неотдавнашните действия на Милорад Додик са заплаха за стабилността и конституционния ред, както и за териториалната цялост на Босна. Внимателно следим процесите срещу него и осъзнаваме, че Додик ги игнорира и напуска страната няколко пъти", каза още Майнъл-Райзингер.
Конакович подчерта, че Додик "разрушава съдебната система в Босна" и хората живеят в страх, че ситуацията може да се влоши.
"Додик очаква присъдата на втора инстанция и провокира босненската прокуратура и съд като не идва на новите дела, които са в ход срещу него", посочи той.
През февруари Съдът на Босна и Херцеговина осъди на първа инстанция Додик на една година затвор и шест години забрана за политическа дейност заради неспазване на решенията на върховния представител на международната общност в Босна.
Босненската прокуратура издаде заповед за ареста на Додик, както и на премиера на Република Сръбска Радован Вишкович и на председателя на парламента Ненад Стевандич. Те са заподозрени за "нападение срещу конституционния ред" след като парламентът на Република Сръбска прие, а Додик подписа указ за приемане на закони, които забраняват дейността на държавните съдебни и институции за сигурност във федеративната единица.
Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.