Водещи преводачи от български на румънски език участваха в дискусия на щанда на България на панаир на книгата в Букурещ

Опита си като преводачи от български на румънски език споделиха Мариана Манджуля Жатоп, Каталина Пую, Анка Ирина Йонеску, Ливия Нистор и Юлия Баховски. Събитието се проведе на българския щанд на Международния панаир на книгата „Букфест“ в Букурещ и бе модерирано от Оана Станеску, културен мениджър и координатор на българското участие в панаира.
„Българският е моят майчин език“, каза Мариана Манджуля Жатоп и допълни, че баща ѝ е румънец от Плоещ, а майка ѝ е българка от София. Тя сподели, че в началото не е имала подготовка като преводач и всичко е дошло с четене и практика, но и по усет, чрез инстинкт.
„Връзката с българския и България започна, когато отидох в София на специализация. Настаниха ме в общежитие в (квартал) Дървеница. Един ден спря тока и заседнах с един приятен младеж. Оттогава минаха 50 години, повече от половин век и още сме заедно“, разкри Анка Ирина Йонеску.
„При мен беше случайност. Сестра ми спечели конкурс по рисуване в България. Първата държава в чужбина, която посетихме. После опознах и българската общност в Румъния. От Думитру Завера, който преподаваше в София, научих, че мога да уча български в Букурещ. Записах се и много ми хареса. После продължих с магистратура и докторат по българска литература. И оттогава тази връзка продължава“, разказа Ливия Нистор.
Каталина Пую определи връзката си с България като професионална, но и сантиментална, а обучението си по български като избор на душата.
„На десет години отидох в Балчик и за първи път видях морето от високо. Градът беше цветен, различаваше се от сивата тогава Румъния. Първите (ми) думи на български бяха – „отивам на плаж“, „отивам на слънце“. По-късно учих езика в Русе и София, а в столицата на България срещнах и любовта на живота си. Оттогава животът ми тече между Румъния и България“,  сподели Юлия Баховски.
Всяка разказа и за предизвикателствата в дейността си като преводач от български на румънски.
„Моят път започна през 2011 г. Озовах се в една литература с различна атмосфера, автори. Иска се почти перфектно познаване и креативен дух да можеш да пътуваш в различни художествени регистри“, обясни Мариана Манджуля Жатоп.
Според Анка Ирина Йонеску професията на преводача е съществен елемент от културните промени.
„Първата книга от български преведох през 1975 г. Имам 55 години опит в тази област. По-лесно ми е било да превеждам Софроний Врачански, отколкото съвременните автори“, каза тя и призна, че много пъти е превеждала про боно от български на румънски, защото ѝ е било приятно и интересно.
„Напоследък превеждам предимно поезия, но първото, което преведох от български на румънски, беше литературен наръчник, ръководство, който студентите използват и днес. После започнах да превеждам театрални постановки. „Оркестър Титаник“ от Христо Бойчев“, сподели Ливия Нистор.
„Нямам много преведин книги, но тъй като преподавам българска литература, съм превеждала и от Паисий Хилендарски, и от Йордан Йовков текстове, с които работим. Вторият роман, който преведох, беше „Естествен роман“ на Георги Господинов“, обясни на свой ред Каталина Пую.
Юлия Баховски разказа, че е станала преводач във Факултета по журналистика в София, когато професорите са искали много материали за Румъния и за това какво се случва в съседната на България държава.
„Първият ми опит като оторизиран преводач беше в Министерството на правосъдието. Нямаше такива през 97 г. Първият ми превод беше една съдебна присъда от 30 страници. Оттогава няма и ден, в който да не превеждам“, допълни тя. Юлия Баховски разкри, че е работила и с много театрални режисьори, сред които Александър Морфов.
Всички бяха категорични, че преводачът има важна роля и отговорна мисия и се обединиха около мнението, че българската литература заслужава да бъде превеждана повече на румънски и че в момента има дисбаланс. Според Мариана Манджуля Жатоп е необходимо създаването на Български културен институт.
„Иска ми се книгите на Захари Карабашлиев да бъдат преведени на румънски език. Всичките са бестселъри“, каза Ливия Нистор.
Всяка от преводачките посочи и любима или трудна за нея дума на български език.
Докато течеше дискусията, през щанда на България минаха министърът на културата на Румъния Андраш Деметер и най-известният съвременен румънски писател Мирча Картареску.