Вьоса Османи: Сърбия получава повече от ЕС, отколкото другите страни от Западните Балкани

Президентът на Косово Вьоса Османи заяви, че Европейският съюз трябва да промени начина, по който разпределя финансовата подкрепа за Западните Балкани (Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Република Северна Македония, Сърбия и Черна гора), съобщи вестник „Коха диторе“.
Вьоса Османи подчерта, че финансовите средства на ЕС невинаги отиват при тези, които са съгласували напълно политиката си с Брюксел.
„Например, има шест държави от Западните Балкани, които се възползват от програмите (на ЕС). 63 процента от парите, предоставени от ЕС, отиват при коя държава? При тази, която не е на една линия с ЕС. Сърбия“, каза косовският президент по време на дискусията „Отговор на геополитическите промени“ на Берлинския глобален диалог (Berlin Global Dialogue).
Запитана защо Сърбия печели по този начин, Османи отговори, че за това трябва да бъдат попитани европейските лидери.
„Искаше ми се да имам отговор. Може би когато говорите с (президента на Франция Еманюел) Макрон утре, можете да го попитате“, каза Османи пред журналисти.
Тя допълни, че държавата Косово е съгласувала на 100 процента външната си политика и политиката на сигурност с ЕС.
Президентката на Косово отбеляза, че макар Сърбия да е съгласувала политиките си с тези на ЕС само на 46 процента, тя получава над 60 процента от финансовата помощ от блока, предназначена за Западните Балкани.
„Ние, петте други страни, които сме съгласувани с ЕС, получаваме 30 процента от финансовата помощ. Това трябва да се промени“, каза Османи.
Тази година ЕС одобри План за растеж за страните от Западните Балкани - нов инструмент за подкрепа на реформите, свързани с евросъюза и икономическия растеж в региона, припомня „Коха диторе“. Чрез него на шестте страни ще бъдат предоставени 6 милиарда евро.
За да получат подкрепа в рамките на този инструмент, страните от региона трябва да изготвят Програма за реформи, в която да очертаят какви са реформите, които ще предприемат, за да постигнат целите си, отбелязва още изданието. Специално внимание трябва да бъде отделено на начина, по който страните от Западните Балкани ще допринесат за прогресивното и непрекъснато сближаване с общата външна политика и политиката за сигурност на ЕС.
Съгласно Плана за растеж, критериите за получаване на финансова помощ се отнасят до върховенството на закона, зачитането на принципите на демокрацията, институционалните реформи и предприемането на необходимите стъпки, за да се гарантира, че няма да има злоупотреби със средствата.
За Косово и Сърбия има още едно условие към общите критерии за получаване на финансова подкрепа по Плана за растеж, което е свързано с процеса на нормализиране на отношенията между тях. Двете страни трябва да се ангажират конструктивно „с измерим напредък и осезаеми резултати“ с процеса на нормализиране на отношенията помежду си, което включва и изпълнението на всички задължения в рамките на диалога Белград – Прищина с посредничеството на ЕС,.
Сърбия не признава обявената през 2008 година независимост на Косово. Двете страни водят диалог за нормализиране на отношенията под егидата на ЕС.