Президентът на Черна гора Яков Милатович призова Европейския съюз да започне изготвянето на споразумението за присъединяване на страната му към ЕС, предаде черногорският сайт „Виести“. В изказване пред пленарната сесия на срещата на върха на Европейската политическа общност в Копенхаген днес той подчерта, че това би било силен стимул за финализиране на реформите в Черна гора и ясен сигнал към останалите кандидати за членство, че европейският път остава реална и постижима цел.
„Крайно време е да започне изготвянето на споразумението за присъединяване на Черна гора. Това ще покаже, че реформите се възнаграждават и че разширяването е живо обещание, а не далечна перспектива“, заяви Милатович, цитиран от портала.
Той припомни, че преговорите за членството на страната му започнаха през 2012 г., като всички преговорни глави вече са отворени, а седем – затворени. Милатович изрази надежда процесът да доведе до „по-устойчива, стабилна и просперираща Европа“, като подчерта значението на Европейската политическа общност като платформа за диалог и сътрудничество по ключови въпроси като сигурността.
Милатович изтъкна, че разширяването на ЕС трябва да се разглежда не като подарък, а като стратегическа инвестиция в мир и стабилност.
„Съюзът е създаден след Втората световна война върху убеждението, че по-дълбоката интеграция предотвратява разделенията и конфликтите. Този принцип е ръководил всяка вълна на разширяване“, каза той.
Като примери президентът посочи присъединяването на Южна Европа през 70-те и 80-те години, както и интеграцията на страните от Централна Европа в началото на 2000-те. Въпреки икономическите и институционални предизвикателства, по думите му, ЕС е приел тези държави, защото е осъзнавал, че интеграцията ускорява реформите и гарантира стабилност.
„Днес страните от Западните Балкани и Източна Европа стоят пред същата врата. ЕС трябва да приеме разширяването като стратегически избор за укрепване на сигурността и демократичната устойчивост на целия континент“, заяви Милатович.
В рамките на пленарната сесия изказвания направиха още председателят на Европейския съвет Антонио Коща, президентът на Франция Еманюел Макрон, украинският президент Володимир Зеленски, молдовският президент Мая Санду, германският канцлер Фридрих Мерц, британският премиер Киър Стармър, италианският премиер Джорджа Мелони, датският премиер Мете Фредериксен и полският премиер Доналд Туск.