„Искам да дам възможност за техническа организация и създаване на честни избори“, коментира Шмит и допълни, че решението му представлява подкрепа към процеса на присъединяване на Босна към Европейския съюз.
След междуетническата война в Босна и Херцеговина 1992-95 година, съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, страната бе разделена на две полуавтономни части - Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани - бошняци и босненски хървати. Дейтънското споразумение дава широки правомощия на върховния представител на международната общност в Босна, включително да налага закони или да уволнява официални представители или държавни служители, които подкопават крехкия етническия баланс в следвоенна Босна.
Законите в Босна се приемат от парламента на Босна, Народната скупщина на Република Сръбска и парламента на Федерация Босна и Херцеговина. Шмит обяви налагане на изменения в Изборния закон на страната, тъй като политическите сили не могат да се договорят за реформата, изисквана от Европейския съюз.
„На предстоящите местни избори ще бъдат въведени скенери за бюлетини, за да бъде гарантирана идентификацията на избирателите. Бюлетините ще бъдат сканирани и преброявани правилно. Гражданите имат право да гласуват само веднъж. Хората имат право да бъдат сигурни, че гласът им е преброен правилно, гражданите трябва да са сигурни, че избраните представители представляват техния глас“, обясни Шмит.
Той посочи, че решението му да наложи изборната реформа е продиктувано от липсата на решение от страна на босненските власти до този момент.
„Дълго се разговаряше по тази тема, много организации допринесоха за това. Днес ще направя това, което трябваше да се направи преди много години“, допълни Шмит.
Външният министър на Босна Елмедин Конакович приветства решението на върховния представител и подчерта, че „най-сетне ще решават избирателите, а не преброяващите“.
Съставната част на Босна Република Сръбска не признава авторитета на върховния представител, тъй като назначението му не е одобрено от Съвета за сигурност на ООН, както е предвидено от Дейтънското споразумение. Още преди обявяването на измененията лидерите на Република Сръбска се обявиха срещу тях.
„Ако направите това, ще трябва да вземем мерки“, заяви по-рано днес президентът на Република Сръбска Милорад Додик, цитиран от регионалната телевизия Ен 1.
Той обяви, че Република Сръбска ще приеме по спешна процедура свой Изборен закон, ако Шмит наложи изменения в Изборния закон на Босна.
Не закъсняха реакциите и на други политици от Република Сръбска след официалното съобщение на върховния представител. Някои го определиха като „катастрофално“ и „насилствено“ и призоваха за приемане на собствен Изборен закон на тази съставна част на Босна.
Председателят на парламента на Република Сръбска Ненад Стевандич коментира пред агенция Сърна, че „законите в Босна се приемат от съответните органи, а не от самозванци, какъвто е Кристиан Шмит“.
Според публикувания от националната телевизия на Република Сръбска РТРС проект за Изборен закон на съставната част, той ще урежда избора и назначаването на депутати в парламента и други институции на Република Сръбска.