Върховният представител на международната общност в Босна наложи закони за финансирането на избори и изплащането на дълг към словенската компания "Виадукт"

Върховният представител на международната общност в Босна и Херцеговина Кристиан Шмит наложи днес изменения в два закона, отнасящи се до изборния процес в страната и дълга ѝ към словенската компания "Виадукт", съобщи босненската национална телевизия БХРТ.
Върховният представител наложи на босненските власти двете решения, тъй като управляващите не могат да постигнат консенсус по тези въпроси. Шмит посочи, че част от акцизните фондове за уреждане на приходите от пътни такси, които са блокирани от 2018 г. насам, ще бъдат пренасочени за изплащане на дълга на босненската Република Сръбска към словенската компания "Виадукт". 
Словенската компания "Виадукт" навлезе на босненския пазар през 2004 г., след обществена поръчка на правителството на Република Сръбска и последващо възлагане на концесия за изграждане на водно-електрически централи на река Върбас. През 2013 г. правителството на Република Сръбска възложи проекта на друга компания, след дълъг период на застой на строежа. Така договорът бе прекратен по вина на Република Сръбска и с решение на арбитражен съд във Вашингтон бе определен дълг на Босна към компанията в размер на около 56 милиона евро, като дългът нараства с по 9000 евро дневно, припомня регионалната телевизия Ен 1.
Относно финансирането на употребата на нови технологии в изборния процес, Шмит взе решение парите да бъдат осигурени от Централната банка на Босна и Херцеговина.
Върховният представител призова босненските власти да приемат бюджета за 2025 г., след като той е решил основните проблеми пред него.
"Месеци наред наблюдавам, че сериозните проблеми се трупат все повече. Ключов проблем е фактът, че Босна все още няма бюджет за 2025 г.", подчерта Шмит, цитиран Ен 1. "Неприетият бюджет ограничава способността на държавните институции да бъдат напълно функционални. Освен всичко останало, това означава и да няма средства за провеждането на реформи в изборите, което е ключово изискване на Европейския съюз, Дейтънското споразумение и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа".
Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на междуетническата война в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете полуавтономии са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. Върховният представител на международната общност в Босна, чиито функции са формулирани още в Дейтънското споразумение, има широки правомощия да налага закони, да уволнява официални представители и т.н.