ДХА уточнява, че решението се отнася до случай от юли 2020 г. в Истанбул, когато в навечерието на насрочената сватба, по време на традиционния обичай „нощ на къната“ (къносване), между близките на младоженците възникнал спор, свързан със символичното поставяне на златна монета в дланта на младоженеца. На следващата сутрин, докато семейството на булката правело последните си приготовления за празненството, мъжът се обадил по телефона и съобщил, че е загубил решителност, като заявил: „Страхувам се от брака, няма да мога да се справя“, след което не се появил на сватбата, разказва подробностите по казуса ДХА.
След разтурването на годежа мъжът пръв завел съдебен иск за връщане на дарените предварително бижута и подаръци, а бившата му годеница също подала насрещен иск за материални и морални щети. След поредица от двустранни обжалвания Върховният съд е отхвърлил претенциите на мъжа и е потвърдил, че с поведението си в сватбения ден той е нанесъл неоправданa травма върху достойнството и личните права на жената, което според член 121 от турския Граждански кодекс е основание за присъждане на морално обезщетение.
Гражданската колегия на Върховния съд е отменила решението на по-долна инстанция, с което бе отхвърлен искът на жената за неимуществени вреди, и е разпоредила да бъде определен справедлив размер на обезщетението, допълва агенцията, отбелязва агенцията. Размерът на обезщетението не се уточнява.
Така наречената „нощ на къната“ е ключов елемент от традиционната сватбена обредност в Турция и на Балканите и древен ритуал, който обикновено се провежда вечерта преди сватбата в дома на булката или в наета зала, като символизира раздялата на девойката с нейното бащино семейство и прехода ѝ към новия съпружески живот.
По време на ритуала булката затваря дланта си и не я отваря, докато свекървата (майката на младоженеца) не постави в нея златна монета или друг ценен дар. В някои съвременни регионални варианти аналогичен жест или нанасяне на къна се прави и на младоженеца като знак за равенство, обвързаност и благополучие.