„Във време, когато основите на глобалния ред се разклащат пред поривите на селективен подход към международното право, Движението на необвързаните остава най-силната крепост на мултилатерализма, защитавайки идеята, че светът трябва да принадлежи на всички, а не само на тези, чиято икономическа или военна мощ в момента е по-висша“, подчерта Вучич, откривайки 65-та годишнина от първата конференция на Движението на необвързаните в Палатата на Сърбия в столицата Белград.
Движението на необвързаните е международна организация, обединяваща държави, които не се присъединяват към големи военни съюзи и се стремят да запазят своята външнополитическа независимост. Движението възниква в контекста на Студената война, когато светът е разделен между два основни геополитически блока: Западния блок, воден от Съединените американски щати, и Източния блок, воден от Съветския съюз.
Движението е основано през 1961 г. в Белград, по инициатива на група държавни лидери, сред които Йосип Броз Тито (Югославия), Джавахарлал Неру (Индия), Гамал Абдел Насър (Египет), Сукарно (Индонезия) и Кваме Нкрума (Гана).
В речта си Вучич подчерта, че Движението на необвързаните е ангажирано с основните принципи на ООН, според които гласът на всички независими държави има еднаква морална тежест, независимо от географския им размер или материалното им богатство.
„Разбрахме това през 1961 г., когато в Белград се събраха държави от различни континенти, различни култури и политически системи, които не мислеха еднакво във всичко, но знаеха за какво трябва да бъдат заедно. Тогава и сега. Ето защо, когато международното право се нарушава, ние трябва да го защитаваме последователно, независимо къде е станало нарушението и кой е замесен. За Сърбия това е въпрос от особено и жизненоважно значение“, подчерта Вучич.
Той допълни, че в стремежа си да запази суверенитета и териториалната си цялост и да намери устойчиво и компромисно решение на въпроса за Косово, чиято независимост не признава, Сърбия остава последователна в спазването на международното право и Устава на ООН, като изтъкна, че „това, което важи за един, трябва да важи за всички“.