Джилас казва, че Шешел не се е променил и не се е присъединил към Сръбската прогресивна партия, а Вучич се е върнал при радикалите, за да "чертаят отново заедно мишени на гърбовете на политическите си опоненти, където свършват куршумите, да използват престъпници, за да пребиват несъгласни, да гонят деца от детските градини, да затварят медии и да застрашават университета".
Според Джилас винаги, когато Шешел и Вучич са били на власт, сърбите са живеели в страх и несигурност, изолирани и скарани със света. Винаги, когато Шешел и Вучич взимаха решения, след тях оставаха плачещи майки, черни кърпи и окървавени ризи, каза той.
Джилас подчерта, че когато и да са управлявали радикалите, Сърбия е вървяла назад. Той заключи, че Вучич е прав само в едно нещо - това са решаващи избори, защото гражданите избират между обединените радикали и нормалността, която те са отнели от сръбските граждани, "избират между тяхното грозно минало и нашето бъдеще".