Вучич в ООН: Искаме оттегляне на резолюцията за Сребреница – не лекува, а задълбочава раните

Президентът на Сърбия Александър Вучич каза снощи на прием за посланици в ООН, че Сърбия винаги е била ангажирана с Хартата на ООН. Той призова за оттегляне на проекторезолюцията за обявяване на международен ден за отбелязване на геноцида в Сребреница, защото „не води към помирение, а към дестабилизация на региона“, съобщи сръбската национална телевизия РТС.
„Сърбия винаги е била ангажирана с Хартата на ООН и резолюциите към нея - вярвам, че това са основните принципи на света от бъдещето“, посочи Вучич и допълни, че ролята на ООН в света трябва да бъде по-голяма. „Това е единственият начин да възстановим мира и стабилността в света. Винаги сме били искрени – който и да наруши международния ред, ние го признаваме и сме на страната на жертвите“.
Вучич организира снощи в Ню Йорк прием за постоянните представители в ООН по повод предложената резолюция за Сребреница, която трябва да бъде обсъдена в началото на май.
През април в ООН бе представена проекторезолюция за „Ден в памет на геноцида, извършен в Сребреница през 1995 г.“ Предложението е 11 юли да бъде отбелязван по света като Международен ден в памет на геноцида в Сребреница. Резолюцията е подкрепена от представителите на хърватите и бошняците в тричленното Председателство на Босна и Херцеговина, но не и от представителя на сърбите. Общото събрание на ООН трябва да гласува резолюцията на пленарно заседание на 2 май.
„Не е имало дискусии в Босна и Херцеговина за тази проекторезолюция, която налага дълбоко разделение на етническите общности. Противно на всички очаквания тази резолюция е предложена, въпреки че не е приета с консенсус и е насочена към един от (държавотворните) народи (в Босна)“, отбеляза сръбският президент и допълни, че резолюцията цели да обвини само един народ, което ще доведе до недоверие и дестабилизация в Босна. „Надяваме се, че не това е желанието на вносителите на резолюцията, защото тя няма да излекува раните от миналото, а само ще ги задълбочи“.
На 11 юли 1995 г. мюсюлманският анклав Сребреница е превзет от босненските сръбски сили под командването на ген. Ратко Младич по време на войната в Босна и Херцеговина (1992-1995). Босненските сърби избиват 8000 мюсюлмани – мъже и момчета, намиращи се в анклава, обявен за зона за сигурност от ООН. Масовото клане, обявено на 26 февруари 2007 г. от Международния съд в Хага като геноцид, е най-тежкото кръвопролитие в Европа след Втората световна война (1939-1945). 
Посланикът на Русия в ООН Василий Небензя определи резолюцията като „отваряне на кутията на Пандора“.
„Ако се приеме тази резолюция, това ще отвори път за другите страни, които имат подобни проблеми, да излязат с проблемите си. (…) Германия, която стои зад тази резолюция, въпреки че не е оригиналният вносител, е отговорна за най-големия и жесток геноцид през 20-и век и тук имам предвид Втората световна война“, подчерта Небензя, цитиран от Танюг.
Той допълни, че резолюцията за Сребреница е „лукав опит“ да се вземе крайно политизирано решение, което няма да помогне за мира на Балканите, особено в Босна, най-вече защото решението няма да бъде взето съгласно конституцията на страната.
След междуетническата война в Босна и Херцеговина 1992-1995 година съгласно с условията на Дейтънското мирно споразумение страната бе разделена на две полуавтономни части - Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Република Сръбска не подкрепя проекторезолюцията за геноцида в Сребреница, а президентът на съставната част Милорад Додик дори заплаши с обявяване на независимост, ако резолюцията бъде приета.