„Мирът работи за сърбите. Днес времето работи за нас – ние се развиваме по-бързо от другите, икономиката ни напредва по-добре. Това увеличава нашата сила и предимства“, посочва Вучич.
Войната за независимост на Хърватия от бившата югофедерация се води в периода от 1991 г. до 1995 г. Военните действия приключват, след като Хърватия постига решаваща победа с провеждането на операция „Буря“. Офанзивата започва на 4 август 1995 г. и в рамките на 84 часа 10 400 квадратни километра или 18,4 процента от територията на Хърватия е освободена. В тази и пет други военни операции 220 хиляди сърби са прогонени от домовете си, а 1170 цивилни, от които 1055 сърби, са убити. Загиват също 918 войници и 228 души със смесен статут, сочат данни, публикувани от хърватската неправителствена организация „Документ“ през 2025 г.
Говорейки за подкрепата за сърбите в региона, Вучич заявява, че е важно присъствието на Белград да е видимо във всяка община на Република Сръбска в Босна и Херцеговина, но също и в босненските градове Дървар, Грахово, Гламоч и Босански Петровац, където сърбите са мнозинство. Той казва, че държавните граници не трябва да бъдат пречка за националното единство и че е важно да се запазят сръбският език, кирилицата и общото образователно пространство.
„Ние принадлежим към един и същ народ, независимо от факта, че сме разделени от държавни граници, и настояваме за национално единство. Те никога няма да могат да ни отнемат това“, подчертава сръбският президент.
Вучич оценява, че дори три десетилетия след войните в бивша Югославия, страстите са все още силни, защото „обществеността често настоява за собственото страдание и вината на другата страна“. Той спомена и за посещението си вчера в родната къща на баща си в Чипулич, Босна и Херцеговина, където, както отбелязва, е бил приятно изненадан от броя на хората от различни националности, дошли да го поздравят.
По думите на президента Сърбия трябва едновременно да пази паметта на сръбските жертви и да изгражда мир в региона. Вучич припомня, че Белград е признал престъпленията, извършени от членове на сръбския народ, и е проявил уважение към жертвите на други народи.
„Трябва да проявим пиетет и уважение към чуждите жертви, но е време да говорим открито за страданията на сръбския народ. Не с желание да си отмъщаваме на някого, нито да имаме нови конфликти, а да сме осъзнати за реалността и да подхождаме рационално към всичко“, заключава Вучич.
Той подчертава, че сърбите трябва да проявяват повече уважение към собствените си жертви и история, защото иначе никой друг няма да го направи.
„Народът на Краина (самопровъзгласила се сръбска република по време на войната в Хърватия, бел.ред.) беше смел, достоен народ, а днес е горд народ. А ние мълчахме 30 години и никога не говорихме за случилото се“, подчертава сръбският президент.
Той смята, че страданията на сърбите в Хърватия не са започнали с операция „Буря“, а много по-рано, като споменава преследванията и нападенията срещу сърби в няколко хърватски града, които той оценява като прелюдия към по-късни събития.
Говорейки за позицията на Сърбия, Вучич подчертава, че държавата днес е по-силна от преди и че разликата в силата трябва да се изгражда предимно чрез икономическо развитие, реиндустриализация и инвестиции в нови технологии.
„Днес хърватската армия не е по-силна от нашата“, каза Вучич.
Той критикува решението на правителството на Черна гора да изпрати свой представител на честването на операция „Буря“ в Книн, заявявайки, че не е изпратило представител на почитането на сръбските жертви в Мърконич Град по същото време.
„Официална Черна гора участва в честването на „Буря“, но не е изпратила никого на възпоменателния мемориал за загиналите сърби в Мърконич Град. Благодаря на правителството на Черна гора. Това не е краят, а само началото на подобни решения“, твърди президентът на Сърбия.
Той оценява, че очакванията на част от обществеността след политическите промени в Черна гора през 2020 г. са били твърде високи и казва, че Сърбия трябва да продължи да оказва подкрепа на сръбския народ в Черна гора.
„Добре е, че можем да съберем всички тези факти, защото ще бъдем по-добре подготвени за предстоящите политически събития. Трябва да сме наясно с всички проблеми и разделения, които ни бяха наложени“, заключава Вучич, който от вчера е на посещение в Босна и Херцеговина и сръбските общини в Република Сръбска.
Босна и Херцеговина е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.