Вучич за посещението на Зеленски в Белград: Не съм обявявал политическия си дневен ред на Путин

Сръбският президент Александър Вучич заяви, че не е „обявявал политическия си дневен ред“ пред руския президент Владимир Путин в отговор на въпрос за руската гледна точка и първото официално посещение на украинския президент Володимир Зеленски в Сърбия, както и дали е обсъждал тази визита преди това с президента на Руската федерация Владимир Путин.
„Не разговарях с него, защото не обявявам политическата си програма на никого (предварително), защото Сърбия не е марионетка на никоя друга държава по света. Ние имаме собствена програма и се грижим за собствената си външна политика. Това е всичко“, подчерта Вучич, цитиран от РТС.
Той посочи, че същото важи и за срещите на Путин с президента на САЩ Доналд Тръмп, с пратеника на САЩ Стив Уиткоф, със зетя на Тръмп Джаред Къшнър, с европейски представители или с когото и да било друг.
„Ние сме независима държава и ще останем такива и занапред“, каза Вучич.
На въпрос дали е видял някакви косвени опити от руската страна да предотврати посещението на Зеленски в Сърбия, Вучич отговори, че е видял много критики към него, но че, както е оценил, те са дошли предимно без реални аргументи. Той подчерта, че Путин е "интелигентен и силен лидер".
Говорейки за отношенията си с руския президент Владимир Путин, Вучич посочи, че преди това са се срещали не веднъж, а няколко пъти годишно.
„Имахме взаимно уважение, така да се каже, разговарях с него, не знам точно, 21 или 22 пъти, и посетих Русия много пъти. Той също посети Сърбия“, каза Вучич.
Той заяви, че Сърбия и Русия имат традиционни връзки и винаги ще ги имат, както и че двете страни традиционно празнуват заедно Деня на победата на 9 май, защото по думите му "руската армия е оказала голямо влияние върху освобождението на Сърбия".
„Имахме и големи икономически интереси. Все още получаваме по-голямата част от газа си от Русия. В същото време те все още притежават нашата петролна компания НИС, която им беше продадена от предишно правителство през 2008 г.“, каза Вучич.
По време на посещението си в Белград Зеленски потвърди позицията на Украйна, че подкрепя териториалната цялост на Сърбия и не признава независимостта на бившата сръбската област Косово, която се отдели от Сърбия през 2008 година.
Оттогава Белград и Прищина водят диалог под егидатата на ЕС за нормализиране на отношенията си, но напрежението остава високо и спорните въпроси са решени частично или отлагани с години, припомнят сръбските медии.
Върховният  представител на ЕС по външните работи и сигурността Кая Калас подчертава, че нормализирането на отношенията остава задължително условие за европейската интеграция и на двете държави.
Липсата на нормализиране на отношенията между Прищина и Белград продължава да възпрепятства и двамата партньори по европейския им път“, се казва и в декларация, приета на срещата на върха ЕС-Западни Балкани в Брюксел през декември 2025 г.
„Всички споразумения, постигнати в рамките на диалога между Белград и Прищина, с посредничеството на ЕС, трябва да бъдат изпълнени, по-специално Споразумението за пътя към нормализиране и приложението към него“, се призовава в декларацията.
В документа се подчертава, че финансовата подкрепа за Косово и Сърбия по линия на Механизма за реформи и растеж за Западните Балкани „е обусловена от конструктивното ангажиране на партньорите с измерим напредък и осезаеми резултати в нормализирането на отношенията им“.
Изявлението се отнася до устното споразумение от март 2023 г., постигнато между лидерите на Косово и Сърбия, Албин Курти и Александър Вучич, под егидата на Европейския съюз. То определя седем стъпки за прилагане на документ, постигнат предходния месец, който ангажира двете държави с „нормални, добросъседски отношения помежду си на основата на равни права“ – четвърт век след като Косово се отдели от Сърбия и 15 години след като обяви независимост.
Почти три години по-късно споразумението и приложението му не са изпълнени.