За първи път от Кран Монтана беше обсъдена същината на кипърския въпрос, заяви президентът на Кипър Христодулидис

За първи път от конференцията в Кран Монтана през 2017 г. беше обсъдена същината на кипърския въпрос и конкретни елементи от вече постигнатото в преговорите, заяви президентът на Република Кипър Никос Христодулидис след тристранната си среща днес в Никозия с генералния секретар на ООН Антонио Гутериш и с лидера на кипърските турци Туфан Ерхюрман, предаде КНА.
Христодулидис каза, че на срещата са били обсъдени „конкретни теми“ и „точките на сближаване“.
На въпрос доколко Турция и лидерът на кипърските турци са приели вече постигнатото в преговорите, кипърският президент каза, че след контактите, които е имал Гутериш с турската страна, „искам да вярвам, че има положителен отговор“.
Той съобщи, че в петък ще се срещне със специалния представител на ЕС за кипърския въпрос Рафаеле Фито, който ще разговаря и с лидера на кипърските турци.
Христодулидис приветства „големите усилия, които полага генералният секретар на ООН за възобновяването на преговорите по същество“ и изтъкна три основни елемента на срещите си вчера и днес по време на посещението на Гутериш: ангажимента на Гутериш към резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, ангажимента му към вече договореното по време на досегашните преговори до срещата в Кран Монтана през 2017 г., и това, че всички страни са се отзовали положително на предложението за нова среща в разширен формат, която беше обявена по-рано днес от Гутериш.
На въпрос какво дава повод за оптимизъм, че такава среща може да бъде свикана до края на мандата на Гутериш начело на ООН в края на годината, Христодулидис отговори, че „оптимизъм ни дава обстоятелството, че някои дадености бяха изяснени“.
Първата от тях, обясни кипърският президент, е свързана с използването на вече постигнатото в преговорите, „нещо, което (…) миналата година не беше даденост“. Второ, това е „ролята, която може да изиграе ЕС в тези усилия“ в две посоки – по съществото на преговорите и по отношение на връзките ЕС-Турция, от които е заинтересована и самата Турция, както заявяват нейни представители, каза Христодулидис. 
Кипър получава независимост от Великобритания през 1960 г. със сложна система за разделение на властта между гърците и турците на острова. За защита на конституционното устройство Турция, Гърция и бившата колониална сила Великобритания получават статут на гарантки. След над десетилетие напрежение между общностите това става и основанието след преврат, насочен към обединение с Гърция, Турция да се намеси военно през 1974 г. и да окупира около една трета от територията му, където през 1983 г. е провъзгласена т.нар. Севернокипърска турска република (СКТР), която остава непризната от международната общност, освен от Анкара. 
Многобройните кръгове от преговори за възстановяване на държавното единство не довеждат до съгласие, като последният от тях беше прекъснат през 2017 г. в швейцарския курорт Кран Монтана без резултат. След това Турция и СКТР се ориентираха към настояване за решение чрез две държави, докато международно признатото правителство на Република Кипър иска въпросът да бъде решен чрез двузонална и двуобщностна федерация, както е предвидено и в резолюциите на Съвета за сигурност на ООН.
Последната неформална петстранна среща по кипърския въпрос с участието и на ООН беше през март 2025 г. в Женева.