За сериозни недостатъци във функционирането на турските демократични институции се говори в годишния доклад на ЕК за напредъка на страната

В турските демократични институции има сериозни недостатъци, а отстъплението в областта на демокрацията е продължило през изминалата година. Това се казва в годишния доклад на Европейската комисия за напредъка на страната, публикуван днес.
В документа се казва още, че структурни недостатъци остават в президентската система на управление.
Що се отнася до президентските избори в страната през май, Европейската комисия отбелязва, че на тях пред избирателите е имало реални политически алтернативи и избирателната активност е била висока, но пристрастното отразяване в медиите и липсата на равнопоставеност са дали неоправдано предимство на настоящия президент.
Освен това в доклада се казва, че конституционната централизация на правомощията в президентската институция не осигурява ефективно разделение на властите.
Политическият плурализъм е продължил да бъде подкопаван от атаки срещу опозиционни партии и индивидуални членове на парламента. Правителственият натиск върху кметове от опозиционни партии е отслабил демокрацията на местно равнище. Същевременно препоръките на Венецианската комисия на Съвета на Европа по отношение на президентската система са останали неизпълнени.
В доклада се обръща внимание по-специално върху ситуацията в Югоизточна Турция в контекста на земетресенията от февруари и операциите на турската армия и силите за сигурност в Ирак и Сирия. Споменава се, че граничните райони са изправени пред риск за сигурността в резултат на нападенията на Кюрдската работническа армия (ПКК), призната за терористична организация от ЕС. Като се признава правото и отговорността на турското правителство да се бори с тероризма, ЕК обръща внимание върху необходимостта това да става при пълно зачитане на принципите на върховенството на закона, човешките права и фундаменталните свободи, както и да се спазва принципът на пропорционалност. В доклада се посочва отсъствието на напредък по въпроса за започването на политически мирен процес за разрешаване на кюрдския въпрос.
Сериозно отстъпление се отбелязва и в областта на гражданското общество, като неговите организации са подложени на засилен натиск и свиващо се пространство, в което могат да работят и което ограничава свободата им на изразяване и сдружаване.
Докладът на ЕК посочва структурни дефицити и в съдебната система на Турция. Отбелязва се отказът да бъдат приложени определени решения на Европейския съд за правата на човека, както и липсата на напредък в елиминирането на натиска от страна на изпълнителната власт върху съдии и прокурори. 
През изминалия едногодишен период няма напредък и в борбата с корупцията, се казва в документа.
Същевременно Турция е отбелязала известен напредък на оперативно равнище в борбата срещу организираната престъпност чрез участие в съвместни операции със страни членки на ЕС и със съседни държави. 
ЕК заявява в доклада си, че влошаването на ситуацията с човешките и фундаменталните права в Турция е продължило. Турската правна рамка съдържа общи гаранции по отношение на тези права, но законодателството и прилагането му трябва да бъдат хармонизирани с Европейската конвенция за правата на човека и с практиката на Европейския съд за правата на човека. Комисията посочва, че не са били приети законодателни промени за отмяна на оставащите елементи от извънредното положение от 2016 г.
Конкретно в доклада се посочва и отстъплението в свободата на словото чрез широки ограничения на дейността на журналисти, писатели, адвокати, учени, защитници на човешките права.
Сред проблемните области се посочват правата на уязвимите групи, на малцинствата и по-конкретно на ромите, насилието, основано на пола, дискриминационната реч и речта на омразата срещу обществените малцинства и ЛГБТИКю общността.
От друга страна ЕК посочва, че Турция е постигнала известен напредък в областта на миграцията и политиката на убежището, както и в капацитета на наблюдение и защита на границите с Иран и Ирак. ЕК очаква Турция да спазва ангажиментите си в рамката на Декларацията ЕС-Турция, включително възпрепятстване на нелегалната миграция по суша и море и възобновяване на репатрирането. В доклада се отбелязва, че връщането на нелегални мигранти от гръцките острови в рамките на Декларацията ЕС-Турция остава замразено, макар че общият брой на нелегално преминалите мигранти от Турция към Гърция остава по-нисък в сравнение с периода преди Декларацията. ЕК посочва, че Турция все още трябва да хармонизира визовата си политика с европейското право.
Що се отнася до външната политика, в доклада се посочва, че Турция има ниска степен на хармонизиране с позицията на ЕС по въпроси на външната политика и сигурността, а реториката ѝ в подкрепа на терористичната група „Хамас“ след атаките срещу Израел на 7 октомври е в пълно противоречие с подхода на ЕС.
Докладът признава усилията на Турция за осигуряване на износа на украинско зърно и за договаряне на размяната на военнопленници между Русия и Украйна, както и въведената забрана за експорта за Русия на стоки, обект на санкции, които произхождат от ЕС, САЩ и Великобритания. Същевременно се отбелязва, че не е решен въпросът с потенциалния риск от транспорт на чувствителна технология и на стоки с двойна употреба от Турция за Русия. Посочва се, че Турция значително е интензифицирала търговските и икономическите си връзки с Русия и е станала по-зависима от Москва в ключови сектори и особено в енергетиката.
Сред другите проблематични теми ЕК посочва продължаващия отказ на Турция да признае Република Кипър и настояването ѝ за разрешаване на кипърския въпрос чрез две държави в противоречие с резолюциите на Съвета за сигурност на ООН.
ЕК отбелязва подобрението, което се наблюдава в отношенията на Турция и Гърция след земетресенията в Турция през февруари, и споменава резкия спад на нарушенията на гръцкото въздушно пространство от турски самолети.
Що се отнася до икономическите критерии за напредък, в доклада се казва, че турската икономика е добре развита, но не е отбелязала напредък през изминалия едногодишен период. Съществува безпокойство за правилното функциониране на пазарната икономика, както и отстъпление в областта на монетарната политика и на институционалната и регулаторната среда, което увеличава уязвимостта и рисковете за икономиката, макар и прикрити от сравнително добрите бюджетни резултати през последните години.