Зачестилите опити за популяризирането на "шопска нация" бяха дискутирани в пресклуба на БТА в Босилеград

Зачестилите опити за популяризирането на "шопска нация" бяха дискутирани в пресклуба на БТА в Босилеград. Във форума участваха представители на академичната общност в България, дипломати, депутати, председателят на Комисията по политиките за българите извън страната, чиято обща позиция беше, че българската страна трябва да се противопостави на такива опити и да не допуска спекулации.
В началото на срещата доц. д-р Ангел Джонев от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките (БАН) въведе в темата, засягаща опитите за популяризирането на "шопска нация" от сръбската страна, и припомни, че темата не е нова, а води началото си още от първата половина на 19 в. Той припомни зачестилите напоследък публикации в сръбската страна, чиито стремежи, по думите му, "са свързани с това да покажат, че населението в този пограничен район е нещо различно от българите и по-близко до сърбите, като го определят като "шопско" и "торлашко".  Джонев допълни, че този прийом е характерен и за времето, в което се появява концепцията за македонизма. 
"Спекулацията с българската същност на населението се прави днес, дори и от местни "изследователи", посочи още Джонев. Той напомни и за позицията, изказана от Института за исторически изследвания при БАН и колегите им от Института за български език. "Ние сме казали мнението си по въпроса и предизвикахме ответна реакция, която отчитам като реакция на одобрение в България", каза доц. д-р Джонев. Той се позова и на данни от Националната статистическа служба на Сърбия, според които броят на шопите и торлаците прогресивно нараства, за сметка на общността на българите. 
Проблемът е сериозен, а зад него стои самата сръбска държава, каза генералният ни консул в Ниш Димитър Цанев. "Има засилен процес в медиите, на научни конференции и симпозиуми. Като цяло има една пропагандна машина, която работи сериозно по темата", добави той. Цанев изтъкна, че българската държава трябва да започне по-сериозна разяснителна кампания на ниво академична общност. "Ние трябва да кажем нещо много важно – има шопи, но те са част от български етнос. Това трябва да им обясним на тези хора. Докато в България обаче не изкореним невежеството, няма как това да се случи", каза още Димитър Цанев. Той допълни, че в българската дипломатическа служба има достатъчна експертиза, но темата трябва да е обща линия на българската външна политика и тази линия да бъде спазвана. 
"В сръбските медии за България се пише или лошо, или нищо и това е постулат, а целта е да се асимилира българското население", каза още Цанев. Той допълни, че т.нар. шопска нация като експеримент се е "усладил след успехите с изчегъртването на българското самосъзнание в Република Северна Македония", както и с налагането на език, "който едва ли не е изконен от векове насам". По думите му същият този модел се копира и тества и в Западните покрайнини.
"Комисията по политиките за българите в чужбина може да бъде трибуна, където да дискутираме с всички политически сили, да вземем решения и да предприемаме действия", каза по време на форума Стоян Теслаков – председател на комисията.
Депутатът от ПП-ДБ Елисавета Белобрадова изтъкна, че на днешната среща няма представител на управляващата коалиция в България и допълни, че проблемите, изказани днес, са свързани с необходимостта от целенасочена политика по отношение на съседните на България страни, които омаловажават българското малцинство на своите територии. "Българската държава трябва да поеме курс към целенасочена политика за утвърждаване на правата и съществуването на българите в съседните държави, каквато политика в момента не съществува", допълни народният представител. Нейното предложение, изказано по време на дискусията, беше с приемането на бюджета, стратегически да се развие и програма за утвърждаване и подпомагане на българите, особено в съседните държави.
"Шопска народност и македонска народност няма и това трябва да го казваме навсякъде и дори без повод. Истината е на българска страна. Фалшификации на историята не бива да се допускат", каза депутатът от "Възраждане" Ангел Георгиев.
Бившият евродепутат Ангел Джамбазки посочи, че прокарването на шопска нация е последователна политика на сръбската държава и припомни процеса на "шопизация" в Косово. Джамбазки повдигна темата за сътрудничеството с Кюстендилската община, която е най-близо до Босилеград, и необходимото взаимодействие на битово ниво между двете общини, както и възможността за налагане на санкции по отношение на хора, които спекулират с темата. 
Кметът на Кюстендил Огнян Атанасов също говори за проблемите, свързани със защитата на нашите сънародници от другата страна на границата - проблемите с образованието, проблемът с намиращите се наблизо мини и замърсяването на водата в района. "Ценим хората, когато си отидат, а не когато имат нужда от нас", посочи Атанасов.
"Тук са майстори на митовете, които се размножават и всяка година стават все по-силни", изтъкна д-р Валентин Янев от сдружението "Западни покрайнини". Той акцентира, че предстои представянето на четвъртия том на "Съдбата на българите от Западните покрайнини", което ще се случи на 20 март в столичната библиотека. Първият том беше издаден преди 20 години.
"Тезата за шопската нация, която се прокарва в науката, е опасна не само за нас, но и за България", каза по време на форума председателят на Културно-информационния център "Босилеград" Иван Николов. Той посочи, че т.нар. шоплук, сочен от сръбската държава, се простира по онези граници, очертани от сръбската държава по време на Парижката конференция от 1914 г. "Надявам се, че под натиска на обществото Сърбия ще трябва да продължи процеса за еврочленство", каза още Николов. 
По време на форума беше изказано мнението, че нашите сънародници от другата страна на границата нямат нужда от лозунги и от потупване по рамото, а от реална помощ. Винаги става въпрос за финансиране за оцеляване, вместо за общи проекти за развитие, посочиха участници в срещата. Поставен беше и въпросът за възможност за участие на нашите сънародници зад граница с малка квота в Народното събрание.