Жителите на сръбската столица, които имат плаващи летни къщи на р. Сава, твърдят, че се притесняват да плуват в реката. Рибарите посочват, че някои рибни запаси започват да се изчерпват.
„Смърди. Всяка година става все по-зле, вече дори не купуваме риба, уловена в Дунав и Сава“, отбелязва Деян Николич, който притежава къща край река Сава.
Сръбската столица е известна със замърсяването на въздуха, причинено от въглищни централи и стари коли, отбелязва Ройтерс. Правителствени данни сочат, че годишно Белград изхвърля такова количество непречистени води, че могат да се напълнят 60 000 олимпийски плувни басейна. Това застрашава природа по течението на реката и допринася за репутацията на Белград като един от най-замърсяващите градове в Европа, посочва агенцията.
Липсата на пречиствателни станции също е проблем за Сърбия, която се стреми към членство в ЕС, изискващ много по-стриктни стандарти от тези, които се изпълняват в Белград и на Балканите, отбелязват експерти.
Сърбия трябва да третира над 90 процента от градските отпадъчни води, а към момента това се прави с 15 процента от тях, показват правителствени данни.
„Сърбия се нарежда на последно място (в Европа) в тази категория“, каза Мирко Попович от белградския Институт за регулация на възобновяемите източници и околната среда (Renewables and Environmental Regulatory Institute).
В доклад от миналия месец на сръбската Държавна одитна институция се посочва, че 70 процента от населените места нямат достъп до пречистване на отпадъчни води. За да посрещне тези и други стандарти за околната среда, Сърбия ще трябва да похарчи около 15 милиарда евро, отбелязват представители на правителството.
„Това са много сложни инфраструктурни проекти, с дълъг период на изпълнение“, подчерта сръбското министерство на околната среда пред Ройтерс.
Преди три години Сърбия подписа споразумение за 3,2 милиарда евро с „Чайна роуд енд Бридж корпорейшън“ (China Road and Bridge Corporation) за подобряване на комуналните услуги за отпадъци и канализацията като част от проекта „Чиста Сърбия“.
Помощник министърът на инфраструктура Душан Радонич каза миналия месец пред сръбската национална телевизия РТС, че 5000 км канализация и 159 пречиствателни съоръжения са планирани в рамките на проекта. Местните обаче смятат, че промените се осъществяват твърде бавно.