Защо депутатка от италианското малцинство в Румъния оспори в съда номинацията на Зигфрид Мурешан за премиер

Номинацията в края на миналата седмица на евродепутата либерал Зигфрид Мурешан за премиер на Румъния предизвика не само разнопосочни реакции от политическите партии в страната, но и съдебна жалба срещу решението на президента Никушор Дан.
Независимата депутатка Йоана Гросару, представител на италианското малцинство в парламента на Румъния, поиска анулиране на указа, с който президентът номинира Мурешан за премиер, а първият срок за разглеждане на делото в букурещкия Апелативен съд е определен за 28 септември, съобщава новинарският сайт Зиаре.
Асоциацията на италианците в Румъния, чийто председател е Гросару, е атакувала в съда президентския указ на 22 септември, а днес депутатката обясни в интервю за Джи4Медия какви са мотивите на искането. 
"Правителството трябва да се ръководи от онзи, който е спечелил изборите"
"Те (мотивите) са много по-стари. И така се стигна до кулминацията с тези отлагания и не можем повече да продължаваме по този начин. Това е същото правителство, не се предприема нищо по отношение на Асоциацията на италианците, говори се за нас каквото се говори", заяви тя, като спомена медийни публикации, в които се изтъква, че малцинството се ръководи само от членове на семейство Гросару. 
"Става дума за нашите нарушени права и за това, което се пише в пресата (...) Всичко това има връзка, защото има несправедливости, на които сме подложени, и не приемаме това, което се случва (...) Нещо повече, ние сме обвинявани и вижте в пресата, където ни се представят някакви суми (финансиране за националните малцинства), но не се говори и за другите малцинства", добави още депутатката.
Според цитирани от сайта Зиаре данни Асоциацията на италианците в Румъния, ръководена от независимата депутатка Йоана Гросару, е получила от държавния бюджет около 36,1 милиона леи (6,82 милиона евро) в периода 2017-2026 г. на базата на решенията за разпределяне на средствата за организациите на националните малцинства, а в периода 2022-2025 г. годишното финансиране на асоциацията е превишавало 4,3 милиона леи.
Същевременно медиите отбелязват също, че семейство Гросару представлява италианската общност в парламента от 2016 г. насам, като в първите два мандата депутат е синът Анди Габриел Гросару, а от 2024 г. - майката Йоана Гросару. Основател на асоциацията пък е нейният съпруг Мирча Гросару, който също е бил депутат от 2004 г.
Телевизия Диджи 24 посочва, че Асоциацията на италианците в Румъния, основана през 1993 г. в Сучава, е единствената официално призната организация, която представлява историческата общност на италианските имигранти, установили се в Румъния в течение на времето. Според преброяване от 2011 г. броят им е малко над 3200 души.
Евродепутатът на Национално-либералната партия Зигфрид Мурешан беше номиниран за премиер на 17 септември след продължила над четири месеца политическа криза в страната, която започна след свалянето на правителството на либерала Илие Боложан с вот на недоверие през май. Това е третата номинация за премиер след тази на евродепутата Еуджен Томак, който върна мандата си, и след като парламентът отхвърли проектокабинета на либерала Адриан Вещя.
На въпрос защо не е оспорила предишните две номинации Йоана Гросару заяви: "Опитахме се да приемем това, понеже казаха, че нещата ще се нормализират. Но виждаме, че това не се случва". По думите й правителството трябва да бъде ръководено от "този, когото народът е избрал".
Попитана дали има предвид Социалдемократическата партия и крайнодесния Алианс за обединение на румънците - двете най-големи парламентарни сили, които инициираха вота на недоверие срещу кабинета на Боложан, депутатката от италианското малцинство потвърди и добави, че премиерът би трябвало да бъде номиниран "от редиците на онези, които са спечелили изборите".
Кандидатурата на Мурешан беше издигната от трите десноцентристки партии, които влизат в настоящото правителство - Национално-либералната партия, Съюз за спасение на Румъния и Демократичен съюз на унгарците в Румъния, които обаче нямат необходимия брой гласове в парламента. 
От своя страна лидерът на Социалдемократическата партия Сорин Гриндяну заяви неколкократно, че ръководената от него формация няма намерение да подкрепи предложения от Мурешан кабинет и изрази готовност да поеме отговорност за управлението на страната. 
Крайнодесния Алианс за обединение на румънците на Джордже Симион, който продължава да оглавява социологическите проучвания за изборните нагласи, пък настоява за предсрочни избори, каквито до момента не са се провеждали в Румъния.
Какви са шансовете за успех на съдебната жалба срещу номинацията на Мурешан?
Според Джи4Медия може да се очаква сезирането на Апелативния съд от страна Йоана Гросару да бъде отхвърлено като недопустимо, тъй като попада по-скоро в юрисдикцията на Конституционния съд. 
Определени президентски укази могат да бъдат оспорвани в административни дела, но указът за номиниране на премиер не е сред тях, тъй като представлява конституционен прерогатив на президента и се отнася до отношенията му с парламента: номинираният за премиер след това иска вот на доверие в парламента, посочва изданието. 
Подобен указ може да бъде атакуван само в Конституционния съд, както се случи през 2020 г., когато тогавашният президент Клаус Йоханис номинира за премиер Лудовик Орбан ден след като правителството му беше свалено с вот на недоверие, напомня още медията.