Седмици наред сръбските медии спекулират дали настоящият специален пратеник на Европейския съюз за диалога Белград-Прищина Мирослав Лайчак ще продължи да изпълнява тази длъжност след изборите за Европейски парламент през юни и съответните промени в структурите на ЕС. В събота мандатът на Лайчак бе удължен до януари 2025 г. Това постави на изчакване плановете на Лайчак да поеме поста на посланик на ЕС в Швейцария от 1 септември, за които писаха медиите по-рано. Най-котираният кандидат за нов специален пратеник - бившият словенски президент и премиер Борут Пахор - изглежда също не знае какъв е епилогът на историята.
Как се стигна до удължаване на мандата на специалния пратеник?
Сърбия не признава обявената през 2008 г. независимост на Косово и двете страни водят диалог за нормализация на отношенията под егидата на ЕС. Основен медиатор на този диалог в последните четири години е словашкият дипломат Мирослав Лайчак. В края на мандата си той се превърна в мишена на критики за развитието на диалога, който не постигна желаната развръзка в рамките на тези четири години. ЕС не се включи в критиките, но решението за удължаването на мандата се оказа неочаквано за обществеността, след като на сцената вече има нов амбициозен кандидат.
Според Тимъти Лес, преподавател в Центъра за геополитика към университета Кеймбридж, причините за удължения мандат са бюрократични, а не политически.
„Мандатът на върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността Жозеп Борел ще приключи през октомври и той би искал да позволи на наследника си да избере новия посредник“, отбеляза той пред сръбския вестник „Блиц“. „Това не изключва варианта Пахор да получи поста другата година, разбира се, но означава, че ще трябва първо да убеди наследника на господин Борел, вероятно (естонския премиер) Кая Калас, в заслугите си“.
Според преподавателя в университета „Джон Хопкинс“ Даниел Сървър решението не цели напредък в диалога Белград-Прищина, а „избягва даването на заден ход“.
„С оглед на това, че Лайчак ще остане в ролята на посредник в диалога още пет месеца, ЕС иска да се подсигури, че по този въпрос няма да се създаде вакуум, докато не се назначи наследник на позицията и нови лидери на европейските институции за следващия петгодишен мандат“, коментира Сървър пред „Блиц“.
Анализаторът от Центъра за европейски политики Милош Павкович вижда решението на Брюксел като един последен шанс за Лайчак да задвижи изпълнението на Охридското споразумение от февруари 2023 г. Това, по думите му, е ключовият недостатък на политиката както на Лайчак, така и на Борел в последните пет години.
„В този вакуум е необходимо някой да работи върху кризисното управление и предполагам, че решението е било да остане Лайчак, който познава много добре и едната, и другата страна, вместо да се назначи нов“, коментира пред РТС Драгиша Миячич от сръбския Национален конвент за ЕС. „Всеки нов ще дойде с някаква нова енергия, а в този момент въпросът е да се решат кризисни проблеми, а не да се влиза в някакви нови моменти от етапите на преговори“.
Има ли шанс Борут Пахор за поста?
„Специалният пратеник Мирослав Лайчак ме викна в Брюксел през март и ме попита дали съм готов да обмисля продължението на неговата работа“, коментира по-рано бившият словенски премиер и президент Борут Пахор, цитиран от сръбската национална телевизия РТС. „Още тогава бях наясно с клопките, които очакват този, който се захване с тази задача, но реших да го направя“.
Той допълни, че е получил подкрепата на словенските власти за кандидатурата си.
„Получих подкрепа, за което съм благодарен, но тогава нещо се промени в Брюксел. Не знам всички причини защо. Процесът на селекция не е приключен през май, както бе казано първоначално, но Съветът на ЕС реши през юни, че Лайчак ще продължи мандата си за половин година“, посочи Пахор.
Според Милош Павкович новият върховен представител няма да иска да предложи Борут Пахор за позицията на специален пратеник.
„Предполагам, че ще заложи на някакво друго решение за специален представител и затова бяха купени още шест месеца - за да може новият представител да има време да предложи замяна на Лайчак“, коментира Павкович.
Лайчак и Борел направиха опит в края на юни да организират среща на високо равнище в рамките на диалога, но той бе неуспешен. Премиерът на Косово Албин Курти и президентът на Сърбия Александър Вучич пътуваха до Брюксел, но така и не се срещнаха. На фона на предстоящите международни събития, като съставянето на Европейската комисия и президентските избори в САЩ, въпросът за диалога Белград-Прищина вероятно ще изостане, смятат анализатори.
„Когато последно имахме такава ситуация американската администрация начело с Ричард Гренел влезе в този вакуум. Сега имаме не само Лайчак с един технически мандат, но и от страна на американската администрация имаме (Габриел) Ескобар, който напусна тази функция преди няколко месеца, а няма нов пратеник“, коментира Драгиша Миячич.