Затихва ли романсът на ЕС със Западните Балкани, питат медиите в региона 20 години след срещата на върха в Солун

Двайсет години след обещанията за бързо присъединяване, дадени на срещата на върха в Солун, сегашната визия на Брюксел не отваря нови и по-добри перспективи за страните кандидати – констатацията е на “Евронюз Балкани”. Медията пита: едно и също бъдеще ли споделят ли Европейският съюз (ЕС) и Западните Балкани? Въпросът може да прозвучи като оксиморон, като се има предвид навикът на лидерите на съюза да повтарят, че “бъдещето на Балканите е в ЕС”. За да потвърдят тезата си, те често цитират декларацията от срещата на върха в Солун през юни 2003 г., когато бе обещано бързо присъединяване към ЕС на региона, който все още се разклаща “от съпроводеното от насилие разпадне на Югославия”, отбелязва в анализа си “Евронюз”. Две десетилетия след Солун, искрата сякаш я няма, допълва медията.
Перспективата за членство в ЕС послужи като катализатор за демократична трансформация на региона и остава най-мощната валута на Брюксел. Но сегашната връзка между Западните Балкани и ЕС прилича на затихващ романс.
Партньорите си нямат пълно доверие и обмислят алтернативи, въпреки че все още говорят за общото си бъдеще.
Много малко остана от силата, която Солунската среща създаде, твърди “Евронюз”. Процесът на присъединяване към ЕС не предотвратява завладяването на държавата, корупцията, нарушаването на свободата на медиите или изтичането на мозъци. Регионът преживява възраждане на шовинизма, ревизионизма на историята и отричането на геноцида, породени от необуздан национализъм. Трудно можем да си представим някоя страна от региона да се присъедини към ЕС през следващите 15 години при сегашните обстоятелства, е скептичната прогноза на анализа.
Дали сегашната ситуация е само следствие от „обичайната изостаналост“ на Балканите,  или по-скоро е резултат от връзката между разширяването и умората от реформи? Ето го и отговора: тъй като Солунският дневен ред бе замислен като общ проект, и двете страни носят отговорност за неговия успех. Един бегъл поглед върху това, което се случи междувременно, показва, че нито Брюксел, нито кандидатите за Западните Балкани изпълниха това, което обещаха в Гърция. Регионът не стигна до убедителни демократични реформи, но и ЕС не остана напълно ангажиран с разширяването. С течение на годините стана политически уместно да се критикува регионът за сегашната задънена улица, но това е ход, който най-вече прикрива нежеланието на Брюксел да сложи край на този процес.
Двете страни на уравнението за разширяване са тясно преплетени – когато ЕС бе политически ангажиран, и реформите набираха сила.
Първото десетилетие след Солун може да бъде определено като успешно, но от 2013 г. процесът стагнира.
Страните, включително новите членки на ЕС, се нуждаят не само от ясен ангажимент и решителност от тяхна страна, но и от подходяща политическа подкрепа на институциите на ЕС, за да успеят. В противен случай те се изгубват в лабиринта на прехода, където положителните тенденции се обръщат.
Аргументът за демократичното отстъпление на няколко нови членки на ЕС е валиден и оправдан, но той умишлено пренебрегва доброто представяне на други „новодошли“, както и общия положителен ефект от разширяването върху останалата част от Съюза, особено за икономически мощните страни членки.
Днес ЕС и Западните Балкани изграждат по-силни връзки заради войната на Русия, отбелязва анализът. Възходът на популистки, крайнодесни и евроскептични партии без съмнение оформят обществения дискурс и променят политическия пейзаж на ЕС. А темата за популизма в ЕС често се експлоатира от традиционните европейски консерватори, либерали или социалисти, които виждат в него възможност да пожертват разширяването в името на политически дивиденти пред своите избиратели.
Въпреки че напоследък има обнадеждаващи признаци, се вижда колко трудно е за ЕС да изпълни обещанията, дадени в Солун. Членовете на Съюза изглежда не са склонни да приемат положителните препоръки на Европейската комисия (ЕК), институцията, на която са възложили да оценява напредъка на страните кандидати. Албания и Северна Македония започнаха преговори за присъединяване с ЕС през юли 2022 г., въпреки че ЕК препоръча започването им много по-рано, през 2018 г., дава пример медията. 
Унинието по отношение на членството на страната в ЕС е подет и от други медии в Черна гора. Порталът “Вести” пише, че многобройните кризи, през които премина светът и ЕС през този период, намалиха настроенията в рамките на Съюза за разширяване. А някои от страните от Западните Балкани показаха ограничена политическа воля за осъществяване на необходимите реформи и предоставиха на скептиците към разширяването в ЕС аргументи срещу тяхната интеграция. Съюзът и Западните Балкани - волно или неволно - не намериха приемливо ниво на общ език, настани се отчуждението.
Руската агресия срещу Украйна направи членството в ЕС още по-привлекателно за страните от Източното партньорство – Украйна, Молдова и Грузия, допълва картина “Вести”. В същото време тези от Западните Балкани са изправени пред безпрецедентни заплахи за стабилността и пред засилени външнополитически колебания. 
За да се ускори процесът, институциите на ЕС трябва да бъдат по-креативни, а ние трябва да намерим начин да го приближим до гражданите и да свържем напредъка на процеса с ползите, които те конкретно ще усетят. Нашите Западни Балкани и източните ни партньори заслужават тази възможност, а гражданите на ЕС заслужават по-широка зона на стабилност и просперитет около настоящите граници на Съюза. Разширяването на ЕС не е една от политическите опции, а геостратегически императив, акцентира в заключение медията.