Имамоглу беше определен и за кандидат за президент от основната опозиционна турска партия – Народнорепубликанската (НРП).
Статията на турския политик е в отговор на думите на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която наскоро сложи Турция в една група с Русия и Китай, като заяви, че „трябва да изградим европейския континент по такъв начин, че той да не се влияе от Русия, Турция или Китай“.
В „Политико“ той казва, че пише статията си от затворническа килия в затвора в Силиври, и добавя, че арестът му е израз на по-дълбок срив в турската демокрация, правова държава и във връзките с ЕС. Имамоглу признава, че от години отношенията на Турция и ЕС са лишени от честност и баланс, а турската кандидатура за членство, датираща от 1999 г., в голяма степен е станала „куха“.
„Докато турското правителство все още твърди, че пълноправното членство в ЕС е стратегическа цел, то същевременно подкопава самата основа на тези отношения, като отслабва демократичната политика и институции и разгражда върховенството на закона и основните права у дома“, пише отстраненият кмет на Истанбул.
Същевременно той предупреждава, че „ЕС все още се колебае между принципната позиция и интересите в отношенията си с Турция, като не успява да формулира стратегическа визия“.
Имамоглу припомня, че като един от учредителите на Съвета на Европа Турция от самото начало е част от институционалния ред на Европа, а чрез членството си в НАТО е важда част от европейската архитектура на сигурност и колективна отбрана. „От Черно море до критичните енергийни маршрути, от миграцията до индустриалното производство, дългосрочната устойчивост на ЕС не може да бъде засилена, като се изключва Турция“, пише той и допълва, че „затова поставянето на Турция на една плоскост с Русия и Китай е срещу совствените геополитически реалности и стратегически интереси на ЕС. За разлика от тези други играчи, Турция има дълга институционална връзка с Европа и пряко, структурирано партньорство с блока. ЕС, който маргинализира Турция, в крайна сметка ще отслаби своята собствена дългосрочна сигурност и икономическа устойчивост“.
Според Имамоглу от своя страна Турция се нуждае от „политическа визия, която гледа на закона, свободата и плурализма като неотменими права, принадлежащи на турския народ, а не като на външни изисквания“.