"Зелен билет" и други мерки за ограничаване на замърсяването на въздуха на Балканите

От началото на годината Столична община въведе четири пъти - на 9, 10, 19 и 20 януари - "зелен билет" за градския транспорт в София като превантивна мярка срещу замърсяването на въздуха с фини прахови частици (ФПЧ). В дните с потенциал на замърсяване на въздуха Общината насърчава водачите да оставят автомобилите си в безплатните буферни паркинги и да ползват екобилет на стойност 1 лев за мрежата на градския транспорт, който е валиден за целия ден. 
През декември в столицата беше въведена ефективно и нискоемисионна зона за автомобили, като беше забранено на автомобилите от екогрупа 1 и 2 да влизат в т.нар. малък ринг, който обхваща булевардите "Васил Левски", "Патриарх Евтимий" и улиците "Ген. Скобелев", "Опълченска" и булевард "Сливница". Забраната за влизане в центъра на столицата има за цел да подобри чистотата на въздуха и важи за периода на зимните месеци - от 1 декември 2024 г. до 28 февруари 2025 г., обявиха от Общината.
Наред с това на територията на Столична община електромобилите паркират безплатно, като правото им за това се установява с надлежно издаден стикер.
Подобни мерки, имащи за цел да ограничат замърсяването на въздуха, прилагат и други балкански столици.
От началото на годината жителите на Белград се радват на безплатен градски транспорт. Така сръбската столица стана най-големият град в Европа, предоставящ обществената услуга без заплащане. Целта на мярката е да насърчи белградчани да се придвижват в града с трамваи, автобуси и тролейбуси и по този начин да се намалят замърсяването на въздуха и задръстванията. 
По думите на кмета на Белград Александър Шапич броят на автомобилите в града, където живеят около 1,7 милиона души, е нараснал през последното десетилетие с 250 000. Сръбската столица е една от малкото европейски столици без подземна железница. Планирано е метро да бъде пуснато до 2030 година.
Шапич обяви през декември планове до 2027 година да бъде обновен целият автопарк на обществения транспорт. Белградският кмет обеща до края на тази година да няма автобуси по-стари от две години, освен купените през 2022 година. Той каза още, че до края на тази година всички превозни средства на градския транспорт ще бъдат на газ или електрически, а също че частните превозвачи са задължени да си купят нови превозни средства, информират сръбските медии.
На интернет страницата си кметството на Белград е представило 43 мерки, които да бъдат предприети до тази година на обща стойност над 6,5 милиарда евро. Те са насочени към намаляване на замърсяването на въздуха и създаването на един по-чист и по-зелен град. Свързани са с транспорта, комуникацията с гражданите, зеленината в града, промишлеността, енергетиката, чистотата. Сред плановете са изграждане на речен градски транспорт, тунели за облекчаване на трафика, повече пешеходни и велоалеи, зелени пространства. 
Сръбското правителство, като част от мерките за подобряване на качеството на въздуха, предлага субсидия между 250 и 5000 евро при покупка на електромобил в зависимост от вида.
Белград често попада на челните места в класациите на градовете с най-замърсен въздух според ежедневните данни на уебсайтове, които проследяват какво е качеството на въздуха в световен мащаб.
Според данни от последния годишен доклад на сръбската Агенция за опазване на околната среда за качеството на въздуха за 2023 г., най-големите замърсители на въздуха, когато става дума за прахови частици, са индивидуалните печки и по-малките топлоцентрали. След това се нареждат транспортът, промишлеността, селското стопанство.
Една от основните мерки, които прилага Гърция в сферата на ограничаването на замърсяването от моторните превозни средства, е т.нар. „Ринг“ в столицата Атина, в който в делнични дни на четни дати могат да влизат само автомобили с четни регистрационни номера, а на нечетни дати – само с нечетни номера. Рингът е въведен още през 1979 г., първоначално като мярка срещу петролната криза в периода, но действието му е продължено и до днес и служи като средство за ограничаване на трафика и на замърсяването. В рамките на Ринга е позволено, независимо от регистрационния номер, да влизат превозни средства с електрическо задвижване и хибридни автомобили, автомобили на държавни служби, на лекари, на хора с увреждания, както и автомобили с чуждестранни номера или наети от чуждестранни граждани за срок от 40 дни след пристигането им. Рингът е в сила обикновено от есента до юли следващата година.
Докато първоначалният Ринг обхваща единствено централната част от Атина, от 1993 г. в много редки случаи на изключително въздушно замърсяване се въвежда т.нар. „Голям ринг“, който обхваща основната част на града. В такива случаи в него важат ограниченията на „Малкия ринг“, а в центъра изобщо се забранява влизането на лични превозни средства.
Друго средство, което прилага гръцката държава за ограничаване на замърсяването на въздуха, е насърчаването на покупката на електрически автомобили. Това става чрез програмата „Придвижвам се електрически“, която вече премина през три фази. Последната беше прекъсната през декември заради изчерпване на средствата, но бюджетът ѝ през януари беше увеличен с една трета и достигна до 44 млн. евро, което позволи подновяването ѝ, съобщава порталът gocar.gr. В рамките на програмата физическите лица получават субсидия от 30 процента от цената на автомобила без ДДС до максимална сума от 9000 евро. Предвиден е стимул от 2000 евро за бракуване на стар автомобил, както и различни допълнителни стимули за хора с увреждания, многодетни семейства, млади хора и т.н. В програмата могат да участват и фирми, за които субсидията е ограничена до 6000 евро на автомобил при закупуване на до 20 автомобила и до 4000 евро за повече.
Проблемът със замърсяването на въздуха е добре познат и на столицата на Северна Македония Скопие, която редовно е в челната десетка, а понякога и на първо място в света сред градовете с най-замърсен въздух. В Северна Македония по време на отоплителния сезон сериозно надвишават нормите на замърсеност на въздуха също Струмица, Тетово, Битоля и Велес. Според властите причините, основно са свързани с начина на отопление – печки, в които през зимата се горят не само дърва и въглища, както и автомобилите, препълващи улиците. Проблем за столицата представляват старите, но и недостигащи като брой автобуси за градския транспорт, който на практика е единственият масов начин за придвижване в Скопие - няма трамваи, тролеи, метро.
С план за действие и Наредба, приети през ноември 2024 г., при определени от Министерството на околната среда и пространственото планиране критерии за концентрацията на различни замърсители във въздуха в рамките на два последователни дни, в съответните градове би трябвало да влязат в сила мерки като безплатен обществен транспорт, на работодателите се препоръчва да освобождават от трудови задължения бременни жени, лица над 60 години и хора с определени заболявания, както и да реорганизират работното време за работещите на открито, да не се организират спортни състезания и други културни събития на открито, а на администрацията се препоръчва да не ходи на работа с автомобили. От приемането на плана за действие и Наредбата, единствено в Струмица бе обявена ситуация, в която мерките да влязат в сила.
Настоящият кмет на Скопие Данела Арсовска беше избрана преди четири години с обещанието, че ще осигури безплатен градски транспорт за всички жители и гости на Скопие, но поради влошените политически отношения с общинските съветници от ВМРО-ДПМНЕ, точката за закупуване на екологични автобуси така и не може да стигне до гласуване в заседанията. По програма на ЕС наскоро Скопие получи шест екоавтобуса от делегацията на ЕС в Северна Македония, а правителството заяви, че ще бъде обявена обществена поръчка за допълнителни екологични автобуси. Това, както и изграждане на газова централа за централно парно отопление, са сред мерките, които сегашните управляващи смятат да приемат, а предишното правителство успя да осигури средства за 6000 ваучера за инверторни климатици за цялата страна.
Екосдруженията в страната, които излязоха на протест, от своя страна настояват за режим на движение на автомобилите, който да влезе в сила след превишаване на пределно допустимите стойности на замърсяване на въздуха, приемане на правилник за планиране, проектиране, изграждане на инфраструктура за придвижване с велосипеди, изграждането на мрежа от измервателни станции, обществените сгради и институции под юрисдикцията на правителството, градовете и общините да са задължени да инсталират фотоволтаични системи, а за домакинствата да бъдат предвидени субсидии за фотоволтаични системи.
Междувременно основните политически партии се обвиняват взаимно за ситуацията със замърсения въздух, който, според данни на Световната банка, предизвиква почти 3000 смъртни случая годишно в страната.
Столичният градски съвет на Загреб обсъжда в момента Програма за намаляване влиянието на климатичните промени, адаптиране към изменението на климата и защита на озоновия слой на града за периода 2025 - 2028 г. Тя предвижда нови мерки за насърчаване използването на велосипеди чрез разширяване на вече изградената мрежа велосипедни пътеки. Планира се да бъдат създадени специални трасета за велосипедна връзка на центъра на града с крайни квартали, както и изграждане на велосипеден коридор по протежение на железопътната линия от Студентския център в Загреб до Дуго село с обща дължина 22,3 километра.
В допълнение към съществуващата практика за използване на еднодневен билет на достъпна цена, който може да се използва през целия ден за неограничен брой трамваи и автобуси, програмата предвижда развитие на интегрирана система за пътнически транспорт в района не само на град Загреб, но и на Загребска област и Крапинско-загорска област. За пътувания до близки селища до град Загреб все още е обичайно използването на лични превозни средства с малка заетост (т.е. с един или двама пътника), което води до високи емисии на парникови газове. Поради това се обмислят варианти за взаимосвързаността на по-големите междуградски и градски центрове, което предполага интегриране на различни форми на обществен транспорт – железопътен транспорт, трамвай, автобус, система за обществени велосипеди. За осъществяване на тази интеграция е необходимо създаването на единна билетна система и продажба на единен билет за необходимите на пътника транспортни средства (влак, автобус, трамвай) и координирани разписания на транспортните средства, пише в програмата, като се допълва, че това значително ще повиши качеството на услугите на обществения транспорт и ще съдейства за намаляване на емисиите на CO₂.
През следващите години се предвижда също закупуването на нови трамваи и електрически автобуси с подходяща зарядна инфраструктура.
Букурещ е сред най-силно замърсените европейски столици, като по отношение на средното годишно ниво на фините прахови частици PM2,5 е изпреварен само от Сараево, Скопие, Белград, Атина и Тирана, сочат данни на сайта Statista.com, цитирани от Хотнюз. Срещу румънската столица са в ход две наказателни процедури от страна на Европейската комисия - едната за превишаване на максималното допустимо ниво на азотен диоксид, а втората - за превишаване на максималното допустимо ниво на частиците PM10, за които градът дори беше осъден в Европейския съд.
Националната служба за защита на околната среда съобщи, че нивото на замърсяване в Букурещ и съседния окръг Илфов се е удвоило през последните дни, което се дължи както на вредните емисии от автомобилите и отоплителните инсталации, така и на ниската скорост на вятъра, повишената влажност и термичната инверсия. Според службата повишените нива на опасните за здравето частици PM10 и PM2,5 в румънската столица се дължат основно на трафика (58 процента), на жилищното отопление (27 процента) и на индустрията и услугите (13 процента).
Местните медии напомнят, че през 2020 г. в Букурещ трябваше да влязат в сила мерки за намаляване на замърсяването, включително т.нар. електронна винетка "Кислород", която има различни тарифи според нормата на замърсяване на автомобила - от 500 леи (197 лева) до 1900 леи (747 лева) годишно. 
Така достъпът на автомобили с по-висока норма на замърсяване (без еко категория или категории Евро 1 и Евро 2) трябваше да бъде забранен в определена зона в централна част на града, а в останалата част от столицата да бъде разрешен само след покупката на винетка "Кислород". За автомобилите с категория Евро 3 и Евро 4 достъпът до всички артерии трябваше да бъде разрешен само след покупка на винетка "Кислород", а за електрическите, хибридните и автомобилите с норма Евро 5 и Евро 6 достъпът оставаше без ограничения в целия град. В по-дългосрочен план проектът предвиждаше забрана на достъпа на автомобили без еко категория и категория Евро 1 и Евро 2 в столицата от 2022 г. и на Евро 3 от 2024 г. 
През март 2020 г., когато трябваше да започне прилагането на санкции срещу шофьорите, които не спазват новия регламент, тогавашният кмет на столицата Габриела Фиря обаче "даде заден ход", напомня радио Букурещ ФМ. Тя предложи на Общинския съвет да бъде отменено решението за налагането на тези мерки и предложението й беше прието. 
През лятото на миналата година Министерството на развитието подложи на обществен дебат проектозакон, чрез който местните власти в големите градове би трябвало да забранят достъпа на замърсяващи автомобили в определени зони или да ги таксуват, за да се намали замърсяването на въздуха. Според министерството градовете трябва да създадат т.нар. "Зони с ниско ниво на емисии", а тези, които карат замърсяващи коли, ще трябва да плащат такса за достъпа до тези зони. Предвижда се зоните да бъдат с видеонаблюдение, а автомобилите на живеещите в района да бъдат освободени от такса. Кметът на Букурещ Никушор Дан обаче заяви, че не е съгласен "една централна власт да казва на една местна власт какво да прави" и по-късно проектът беше оттеглен. 
По материала работиха:  София Ангелова, Петър Къдрев, Маринела Величкова, Диана Гласнова, Ваня Накова, Мина Димитрова