Проучването, извършено със съдействието на Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ), включва анкета, осъществена сред работещите в турските медии.
Според резултатите от анкетата, над половината от турските журналисти (54,8 процента) посочват, че най-големият проблем за тях е политическият натиск. Следват финансовите проблеми (37,1 на сто), трудовите условия (29 на сто), натискът от работодателя (24,7 на сто).
Един от изводите на проучването е, че жените журналисти, и най-вече тези под 35 години, са подложени в по-голяма степен на цензуриране в сравнение с мъжете.
42,8 на сто от участниците в анкетата посочват, че са били подлагани на цензуриране.
Цензурата обикновено се реализира под формата на непубликуване, премахване или промяна на информацията, на авторските материали, спиране на предавания и т.н.
Причините за цензурирането са най-вече политически или са наложени от страна на работодателя, показва проучването.
Автоцензурата също представлява проблем. 25,3 на сто от анкетираните посочват, че често или постоянно прилагат автоцензура. В същото време обаче според 36,9 на сто няма автоцензура.
Една четвърт от журналистите посочват, че искат да сменят професията си.
Сред причините за това е мобингът на работното място, който е форма на психологическо насилие. Журналистките, младите журналисти, а също така и журналистите в големите градове са изложени в по-голяма степен на мобинг от останалите групи.
Турските журналисти посочват още, че се случва да биват подлагани на съдебно преследване заради авторски статии и репортажи, да се блокира достъпът им до новините, да бъдат физически малтретирани, да се конфискуват техниката и материалите им.