На около 25 километра от Прилеп, впечатляващо „кацнал” на ръба върху скалите на местността Кале, се намира Зързенският манастир. Той е изграден върху малка тераса върху отвесните скали на планинските склонове, на 220 - 250 метра над полето, на 1020 м надморска височина.
Комплексът включва църквите „Свето Преображение Господне“ от XIV и „Свети Петър и Павел“ от XVII век, като от надписа на външната стена на „Свето Преображение Господне“ става ясно, че манастирът е построен около XIV век от монаха Герман по време на управлението на сръбския владетел Стефан Душан.
В целия регион има предания, свързани с управлението на провъзгласилия се за крал Вълкашин, бащата на Крали Марко и едно от популярните предания в Пелагония разказва, че манастирът Зързе е бил място за тайни и съдбовни семейни събития, далеч от очите на съперничещите си през XIV вek благородници. Според една от легендите именно в уединението на Зързенската обител Вълкашин е организирал тайна венчавка за сина си Крали Марко.
И въпреки че най-известният ктиторски портрет на Крали Марко се намира в Марков манастир край Скопие, в Зързе вярват, че той често е пребивавал тук, а след смъртта му през 1395 г., османските войски нападат и опустошават манастира, тъй като са го смятали за едно от основните духовни средища и крепости на християнската съпротива.
Днес манастирският комплекс включва малките залепени една до друга църкви „Свето Преображение Господне“ от XIV и „Свети Петър и Павел“от XVII век. Тук има активен монашески живот, а проучванията показват, че още през Средновековието на това място е съществувало монашеско селище.
Стенописът в притвора на църквата „Свето Преображение Господне“ е датиран от 1368-1369 г., а основните и най-интересни и ценни икони са дело на двама братя. Зографът митрополит Йоан е автор на иконата „Исус Христос Спасител и Животворец” от 1393-1394 г., а брат му йеромонах Макарий - на иконата „Света Богородица Пелагонитица“ от 1421- 1422 г.
Двете оригинални икони днес се намират в Музея на Северна Македония в Скопие, а на иконостаса в църквата „Свето Преображение Господне“ са поставени техни копия, които противно на църковните канони са поставени обратно - иконата на Исус Христос е отляво, а Света Богородица - отдясно на олтара.
Историята, която свещеникът разказва, уловил въпросите в очите на посетителите, гласи, че на сутринта, след като монасите поставили за първи път новата икона на Богородица отляво, а тази на Христос отдясно на олтара, намерили иконите с разменени места. Богородица стояла отдясно, а нейният Син – отляво. Решили, че някой си прави шега или е станала грешка и върнали иконите по местата им, както е правилно според канона, но странното разместване се повторило три поредни нощи. А когато на третата нощ игуменът на манастира се помолил пред иконата на Богородица, търсейки отговор защо това се случва, устните на Божията майка на иконата се раздвижили и тя казала, че не иска да обръща гръб на своя Син, затова сменя мястото си.
Легендата изглежда логична от начина, по който йеромонах Макарий е изрисувал образа на Богородица - леко обърната наляво, с поглед към Младенеца, когото държи в ръце, а той я гали по бузата. Така, поставена според канона, тя наистина изглежда почти обърнала гръб на другата икона - тази на Христос.
Името на иконата „Св. Богородица Пелагонитица“ идва от името на областта Пелагония, а през 1983 г. иконата е поставена на корицата на „National Geographic”.
В манастирската църква „Свето Преображение Господне” има запазени стенописи от XIV, XVI и XVII век, а за промените ѝ в годините разказват надписи, датирани от средата на XIX век. Самата църква е малка, а в стената отляво, разрушавайки старите фрески, през годините е избита врата.
Част от ценните средновековни стенописи в църквата са с повредени и сякаш с надраскани лица, което също се обяснява с поверие от времето на османското владичество. Местните вярвали, че ако изстържат от мазилката около очите на изрисуваните светци и измият очите си с нея, ще получат изцеление от слепота и тежки болести на очите, което е довело до увреждане на много от оригиналните стенописи в старата църква „Свето Преображение Господне“.
Монасите са навсякъде около посетителите и любезно отговарят на всякакви въпроси, а непосредствено преди входа на църквите могат да сe купят реплики на двете ценни икони – тези на „Исус Христос Спасител и Животворец” и „Света Богородица Пелагонитица“.
На външната фасада на църквата „Св. Петър и Павел“ също има нещо изключително рядко за църковното изкуство - стенопис от XIX в. на местния овчар дядо Траян, облечен в традиционна носия и нарисуван като благодарност, че е помогнал за възстановяването и спасяването на манастира от разбойници, които го подпалили. Местният овчар забелязал пламъците от хълмовете, където пасял стадото си, събрал селяните и успял да прогони разбойниците, спасявайки манастира от пълно изпепеляване. В знак на признателност, монасите поръчали на зографа да изрисува лика му на самата манастирска стена.
Днес в манастирския комплекс конаците (спалните помещения - бел.ред.) са възстановени и са построени нови, има стопански постройки, а домашни птици и котки посрещат посетителите. В потока плуват риби, а дошлите до комплекса хвърлят в него монети за късмет. Сред най-посещаваните в комплекса места, освен църквата, са близката чешма с изворна вода и ниският зид в едната част на двора над скалите, откъдето се вижда огромната Пелагонийска равнина.