Ако Кремъл не промени агресивната си политика, опасността от нов въоръжен конфликт в средни срокове е висока, според Служба „Военно разузнаване“

Независимо от изхода на войната, Москва ще продължи да нараства агресивната си политика. Понастоящем липсва директна военна заплаха за друга страна/и от региона. Ако обаче Кремъл не промени агресивната си политика опасността от нов въоръжен конфликт в средни срокове е висока. Най-застрашени са Молдова, Грузия и вероятно Армения. Това се посочва в годишния доклад на Служба „Военно разузнаване“ (СВР) относно глобалната и регионална средна на сигурност във връзка с войната на Русия срещу Украйна, публикуван на сайта на Министерския съвет.
Целта на всяка от страните е просто да издържи по-дълго от другата. Вече се наблюдават признаци на изчерпване на бойния потенциал на воюващите и са налице начални опити за иницииране на мирни преговори, се казва в доклада.
Според СВР в преговорите водещата цел на Путин ще е осигуряването на дългосрочни правни гаранции за сигурността на Русия, в т.ч. руска сфера на влияние в постсъветското пространство. На втори план ще е Украйна, която да бъде насилствено подчинена на руските интереси - зависима, без собствена идентичност, самостоятелно правителство и военнополитически суверенитет.
В доклада се посочва още, че Русия остава главният дестабилизиращ международната сигурност фактор. Според разузнавателната служба преизбирането на Владимир Путин за нов президентски мандат е затвърдило силовия подход в руската политика. Във външен план Кремъл усилено използва хибридни методи на въздействие, в т.ч. за да създава напрежение в евроатлантическата общност и да влияе върху електоралните нагласи в европейски държави, пише в доклада.
Отчита се още, че Русия е продължила да ограничава свободата на корабоплаването и въздушния трафик в и над Черно море чрез обявяване за продължителен период от време на опасни зони, въпреки че нейните Военноморски сили са със силно ограничена свобода на действие. Запазва се опасността от морски мини, невзривени боеприпаси и от различни безпилотни и дистанционно управляеми системи в акваторията на Черно море, се допълва в доклада.
Служба „Военно разузнаване“ заявява още, че се запазва напрежението в Западните Балкани въпреки заявеното желание на държавите от региона за ускоряване на европейската им интеграция.
Във връзка с нестабилността в Близкия изток, Афганистан и Африка и процесите в кризисните и конфликтни региони се отчита, че миграционният натиск към България ще продължи и през настоящата година. „Вероятно той ще бъде относително по-нисък в сравнение с 2024 г., но свързаните с нелегалната миграция рискове и заплахи за националната сигурност ще се запазят. В най-голяма степен това важи за опасността от инфилтриране на членове и последователи на терористични организации, както и на лица, свързани с проиранскиге милиции (особено ливанската „Хизбуллах" и иракските шиитски въоръжени групировки)“, се казва в доклада.
През 2024 г. глобалната среда на сигурност се характеризираше с нарастващо милитаризиране на международните отношения, разширяване на обхвата на съществуващите кризисни процеси и отслабване на международноправните институции. Информационното и киберпространството се използваха активно за манипулиране на обществените нагласи и за постигане на стратегически приоритети. Деструктивните хибридни въздействия върху въздуха и корабоплаването, критичната инфраструктура и енергийната свързаност, са все по-чести явления, посочват от СВР. 
В доклада си Служба „Военно разузнаване“ отбелязва още, че съгласно извършените анализи оптималната обща численост на службата трябва да бъде увеличена, за да може да изпълнява ефективно задачите и да придобива, поддържа и развива необходимите способности.
Допълва се, че директорът на службата е представил доклад пред Съвета по отбрана, проведен през месец декември 2024 г., в който е отчетено, че редуцирането през по следните 12 години на числеността на СВР е довело до понижаване на разузнавателните способности в отделни направления и ограничаване във възможностите за придобиване на нови такива, което се отразява негативно на изпълнението на поставените задачи, чиято комплексност и сложност непрекъснато нарастват.