Да се махне политическата коректност и да отидем към същината на проблемите, защото ако не решим истинските проблеми, никога няма да има нормална система на здравеопазване в страната. Това каза лидерът на "Продължаваме промяната" Асен Василев, който откри дискусията "Здравеопазването: възстановяване на доверието и нов обществен договор“, организирана от политическата партия. Един от проблемите е, че системата на здравеопазването е силно политизирарана и завладяна от лобита, каза още Василев.
По думите му друг проблем в системата е твърдението, че в отделни точки на страната има адекватна здравна грижи, но не е така, тъй като има места, в които помощ може да се окаже само с хеликоптер. Половината места за медицински сестри в здравните заведения, училища и ясли не са заети, а средната възраст на медицински сестри е над 50 г., посочи още той.
Тази дискусия е една от поредицата дискусии, които ще бъдат организирани от "Продължаваме промяната", но започваме със здравеопазването, защото то е приоритет на всички граждани, каза от своя страна Васил Пандов. По думите му българското здравеопазване има много положителни страни, но и доста дефицити заради липсата на регулация през последните 30 г.
В Австрия и Германия има много лекари спрямо броя на населението, във Финландия и Латвия броят на лекарите е почти наполовина от лекарите в България, каза Петя Георгиева от Института за пазарна икономика (ИПИ). По думите ѝ проблемът е в броя на медицинските сестри в България. С по-малко медицински сестри в сравнение с България са Гърция и Румъния, а най-много има във Финландия и Германия. По данни на Министерството на здравеопазването в държавните и в общинските болници един лекар се грижи за 10-11 пациента на месец, а от специалистите по здравни грижи един се грижи за седем пациента, като в специализираните болници пациентите са повече, каза още Георгиева. По думите ѝ дефицитът на медицинските сестри е изключително сериозен, като около 17 хиляди медицински сестри не достигат. По данни от НАП възнагражденията на три големи категории – лекари специалисти, медицинска сестра и акушерка за първите месеци на 2025 г. показват, че за лекарите достигат до около три хиляди лева, а за медицински сестри и акушерки – около 2700 лв. Средната заплата в България през юни 2025 г. е била 2547 лв. и въпреки тези възнаграждения, има дефицит на медицински сестри, посочи още Георгиева.
Според нашия регистър средната възраст на медицинските сестри е 57,8 г., каза Диана Георгиева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. До миналата година медицинските сестри са били 22 800, а към 2 февруари 2026 г. са 21 830 и продължава да намалява броят им, добави тя. По думите ѝ няма да има желаещи да учат за тази професия заради огромната отговорност и денонощната грижа за пациентите. Медицинските сестри са натоварени и с други задължения – въвеждане на данни. Друг проблем, според нея, е работата на медицинските сестри по няколко договора в различни болници, което пречи на почивката на медицинската сестра. Акушерките за цялата сестра са 3347, а рентгеновите лаборанти са около 1500, посочи още Георгиева и обърна внимание на на големия брой болници, които се разкриват, без да се отчита кой ще оказва грижа за пациентите.
За близо 10 г. фармацевтите са над 7700, а разпределението им е основно в областни градове с университетски болници, каза Димитър Маринов, председател на Българския фармацевтичен съюз. В България няма никакъв демографски или географски критерий за разкриване на аптеки, допълни той. Вече има шест фармацевтични факултета, а последният, който беше открит в Бургас, е абсолютно излишен, но по много причини беше открит, посочи още Маринов. По думите му, само в Испания, Гърция и Кипър има повече магистър фармацевти и повече аптеки на глава от населението в сравнение с България. Аптеките в страната са много, а новите факултети водят до още повече аптеки, но слабо заредени, като така не се подобрява достъпът на населението до лекарства, посочи още Маринов.
Говори се за свръххоспитализациите и статистика показва, че има пациенти, пролежали 51 пъти в болница, каза д-р Гергана Николова, заместник-председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България. В извънболничната помощ семейните лекари преди години бяха около 4300, но сега са по-малко от 3800, а не малко от тях навлизат в пенсионна възраст. Д-р Николова посочи, че в Петрич 25 г. няма нито един нов общопрактикуващ лекар, а при смърт на лекар, пациентите се разпределят при останалите колеги. Тя допълни, че трябва да се обърне сериозно внимание и на административната тежест в извънболничната помощ. По думите ѝ много е скъпо за системата, за данъкоплатците и на държавата неглижирането на извънболничната помощ.
Не може всички възнаграждения да са под един знаменател, тъй като има доста голяма разлика в отговорностите на медицинските сестри в зависимост от отделения и трябва да има диференциация по отношение на квалификацията на медицинските сестри в зависимост от лечебното заведение, в което работят, каза доц. Боряна Аврамова, началник на Клиниката по детска онкохематология в болница „Царица Йоанна – ИСУЛ". Парите за заплащането на труда зависят от работата по клинични пътеки, от приходите и разходите на клиниката, припомни тя. Всички знаем, че лекари и сестри разчитат на допълнителното финансиране, но то зависи от много фактори, свързани и с болничните директори. Доц. Аврамова посочи още, че в някои специалности има допълнително възнаграждение, което, добавено към основната заплата, се получава възнаграждение, по-високо от това на директора на клиниката.
След няколко протеста и разговори с политици установихме, че в управлението няма необходимата воля и консенсус, че трябва да се направи реформа, а ние имаме предложения за промени, които ще подобрят ситуацията за специализантите, каза Калина Божилова, представител на Инициативен комитет „Бъдеще в България“. По думите ѝ специализацията, в зависимост от лечебното заведение и ментора, са различни, тъй като не се спазват критерии. Обучението трябва да се реформира от началото и трябва да има политически натиск върху министъра, за да може да направи необходимата реформа. Според нея трябва да има минимална основна заплата за всички лекари специализанти, защото те не работят по клинични пътеки и зависят от заплащане, дадено от ръководителя на клиниката. За конкурсите за специализации д-р Божилова каза, че зачисляването за специалност е непрозрачно. Обявяват конкурси, за които предварително е избран специализант, добави тя.
Някои от дейностите на медицинските сестри, грижещи се за деца пациенти, могат да се прехвърлят върху специалист по детски живот, каквито има в други държави, каза Надежда Рангелова от фондация „За доброто“. Тези специалисти отделят време за психо-емоционалното състояние на децата. Децата пациенти не са център на процеса, тъй като педиатрите са принудени да виждат децата като клинични пътеки, каза още Рангелова.
Специализантите да специализират и в по-малките градове, призова д-р Васислав Петров, председател на Сдружението на областните болници. По думите му спешната помощ в болниците през последните 10 г. наистина се крепи на специализантите. Всяко такова дежурство обаче в областните болници се заплаща между 250 и 300 лв., посочи още той. Заплащането на труда на лекари и медицински сестри е такова, защото политиците така са го направили, но докато сме търговски дружества, няма как да дадем пет хиляди лева заплата, ако сме получили от здравната каса три хиляди, каза още той.
Ако няма визия, осигурена с финанси за всяка дейност, ще продължаваме да си играем на "кой е по-по-най-", каза д-р Борислав Миланов, председател на Българския зъболекарски съюз. По думите му фаворизирането на една или друга специалност е погрешен подход. Д-р Миланов обърна внимание, че денталните лекари сами се грижат за денталните си практики, а за кариерното развитие 15 г. няма промяна в наредбата за специализацията на лекарите по дентална медици. България е на трето място в Европа в съотношението лекар по дентална медицина на глава от населението и на практика няма населени места, в които няма лекари по дентална медицина. Изход има, но ще стигнем до него, ако разберем, че трябва всички да гледаме в една посока, тъй като здравеопазването няма политическа окраска, допълни той.
Медицинските сестри не са добре платени, правят се кръпки и вероятно е дошло времето да се осъзнае, че има нужда от построяването на пирамидата наново, каза доц. Антон Тонев, представител на лекарската колегите във Варна. По думите му голям проблем е нарастването на средната възраст на лекари и сестри.
Единият от проблем е, че като търговски дружества болниците не са сигурни, че ще могат да плащат заплати, особено областните, обобщи Асен Василев. Вторият е, че имаме недостатъчно и неравномерно заплащане за труд, което създава всякакви проблеми. В центъра на системата са парите, а не пациента, което означава, че системата е лошо конструирана, допълни Василев.