Антоново отбелязва празник на града и ден на религиозната толерантност

Антоново отбелязва празник на града и ден на религиозната толерантност. За празник на града 17-и януари е обявен с решение на Общинския съвет от 2004 г.
Вече 22 години в деня, когато православната църква почита паметта на св. Антоний Велики, местните хора от различни етноси се събират, за да празнуват заедно. Празникът е свързан и с името на патрона на града Антон Кръстев - партизанин от Тузлушката чета, загинал през януари 1944 г. в разцвета на младостта си. Градът носи неговото име от 8 декември 1949 г. 
Историческа справка, поместена в сайта на Община Антоново, показва, че след освобождението на България от османско иго днешният град Антоново е съществувал като село Яйла кьой. С Указ 182/12.03.1883 г. село Яйла кьой е включено състава на Дуванларската (Ястребинската) община, Кесаревска околия, Търновски окръг. С министерска заповед № 2820 от 14.08.1934 г. селото е преименувано на Поляне. По-късно с Указ 949 от 08.12.1949 г. село Поляне е преименувано в село Антоново. През 1964 г. Антоново е признато за село от градски тип с Указ 546, а на 17.09.1974 г.а с Указ 1942 село Антоново е обявено за град.
Въпреки превратностите на времето и административните промени този край от Търговищка област е любопитен с историята и с населението си. В настоящите си граници община Антоново съществува от 1978 г. Още през 1903 г. Антоново става център на община, а през 20-те години окончателно се оформя като основно средище на Тузлушкия край. Това се дължи на относително централното му разположение на главния път София - Варна. Миналото на Тузлушкия край е описано в сборника „Памет за Тузлука - история и култура”, издаден от Сдружение „Антоново - 2000” в опит да се разкаже за региона през погледа на съвременни историци, които се опират на впечатленията на преминали оттук пътешественици и чужди историци от пътуванията им през 19 век. 
Според разработка на директора на Историческия музей в Омуртаг Мирослав Тошев, Фелиц Каниц обикаля българските земи в продължение на 17 години и установява близки контакти с местното население. Унгарският географ и пътешественик има положително отношение към този край. Хронологично описанията на Каниц обхващат период от няколко години преди Освобождението. 
Според разработката на Тошев, за първи път Феликс Каниц посещава Тузлука през юли 1872 г. На 8 юли той тръгва от Горна Оряховица на изток. Пътешественикът преминава през селата Козаревец, Джулюница и пристига в село Кесарево. “Върху верандата на хана в Кесарево направих хидрографски бележки. От тук потеглих на изток по пътя за Осман пазар (днес Омуртаг). Още при Джулюница видях, че този път е великолепен. От другата страна на Кесаровска река се катерихме по долината, висока 84 метра и по серпантини достигнахме бързо до платото, високо 216 метра. От тук получих великолепна представа за местността далеч около мене… Човек не може да си представи лесно една местност, надарена така богато с всички условия за човешко съществуване, както тази, картографското заснемане на която ми предстоеше. Тя съперничи с най-плодородните и най-красиви области в Южна Германия”, пише унгарецът. 
Каниц нощува в село Джумалъ кьой, днес Черни бряг и на сутринта продължава към Осман пазар. „9 юли се превърна за мен в горещ ден. От една страна, поради високата температура, а от друга, защото имах много работа – трябваше да поставя в порядък твърде многото топографски данни, които събрах по пътя и да ги нанеса на картата с пълни детайли. От пътя, имащ посока запад-изток, движещ се по гърба на широкия вододел, хвърлях поглед от почти 500 метра надморска височина на север към разширяващата се, осветена ярко от слънцето долина на Буюк дере (дн. Голяма река). В средата между великолепни житни и царевични ниви, лозя, овощни и дъбови гори, навсякъде се подаваха безбройните червени покриви на много села и махали. По сочните ливади се трупаха стада от биволи, говеда, коне, овце, кози и човек можеше лесно да си помисли като че ли е в Горна Италия. На юг дъбовите гори са по-гъсти, селищата лежат в сенките на дълбоки напречни прорези, а в далечината се очертаваше профилът на Сливенския Балкан, като цялата гледка приличаше много на Каринтия“, пише още Феликс Каниц. 
Днес празникът ще започне в салона на Народно читалище (НЧ) „Христо Ботев – 1921“ в Антоново. Началото е от 10:30 часа, след което молебен за здраве и благопреуспяване ще отслужат християнски и мюсюлмански духовници.