Археолози откриха църква, част от манастира на свети Теодосий Търновски, край великотърновското село Самоводене

Археолози откриха църква, част от манастира на свети Теодосий Търновски, край великотърновското село Самоводене. Експедицията е ръководена от археолозите от Регионалния исторически музей-Велико Търново проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев.
По своите архитектурни характеристики църквата се родее с най-блестящите паметници от епохата на Второто българско царство, каза проф. Хитко Вачев. По думите му това е исихаска монашеска обител, строена през 14-rвек. Според него тя e построенd под ктиторството на цар Иван Александър.
Св. Теодосий Търновски е средновековен български интелектуалец, реформатор и учител на св. Патриарх Евтимий. Свързвайки резултатите от археологическите проучвания с данните от „Житието на св. Теодосий Търновски“ написано от Вселенски патриарх Калист, археолозите смятат, че разкритата църква е основният храм на манастира, чийто игумен е св. Теодосий Търновски.
След 1359 година Теодосий решава да се оттегли в отшелничество. Тогава, както пише в житието, цар Иван Александър му построил хубава църква, недалеч от столично Търново. „Ключовият момент е думата „хубава“, а това, което открихме като архитектурни останки категорично показва една хубава църква“, каза проф. Вачев.
Другият важен момент е, че в житието се посочва, че лично царят участва в строителството на църквата, носейки пясък от близката река. „Като убеди всичките си боляри, царят участва в градежа на църквата на три поприща разстояние“, се посочва в житието. Проф. Вачев поясни, че поприще е средновековна мярка за разстояние от 185 метра. Това означава, че три поприща са 550 метра. Преди началото на проучванията археолозите са установили, че от река Янтра до предполагаемия археологически обект разстоянието е 552 метра. Това също е категорично доказателство, че става дума за манастира на св. Теодосий Търновски, каза проф. Вачев.
Стените на църквата са изградени от прецизно издялани каменни блокчета и тухли. Фасадите са раздвижени от псевдоконструктивни ниши, горната част на които е увенчана с керамопластични елементи в няколко цвята. Подпокривните корнизи са били украсени със специално изработени тухли тип „вълчи зъби“ и керамични елементи, които за пръв път се откриват в българските земи. От северната страна на църквата е била издигната засводена галерия, арките на която са се носели от каменни колони, а олтарът на църквата е отделен от останалата част посредством зидана олтарна преграда, която също е била с богати стенописи.
Според археолозите през следващия сезон е твърде възможно да бъде открит гробът на българския светец и също игумен на манастира свети Роман Търновски, който е бил най-близкият сподвижник на Теодосий Търновски. За него в „Житието“ е отбелязано, че след като приключва земния си път, монасите от обителта го погребват като свой отец. Св. Роман Търновски е канонизиран и паметта му се чества на 17 февруари.
Това е една научна хипотеза, и ако този гроб бъде разкрит, може да се окаже, че е на светеца. Според историческите сведения той е страдал от туберколоза в края на дните си, което може да бъде установено от антрополозите по костните останки, каза проф. Вачев.
Археологът подчерта, че находката може да промени представите на учените къде се е намирала всъщност Търновската Света гора. В изворите е отбелязано, че там се намират и много манастири. Точно тук, около село Самоводене, се намират манастирите „Св. Троица“, „Свето Преображение Господне“, така нареченият стар Преображенски манастир, който според проф. Казимир Попконстантинов е бил с патрон Свети Дух и този, открит сега. Твърде е вероятно той да се е казвал „Свети Никола“, което се потвърждава косвено и от документите на Карел Шкорпил, и вероятно е функционирал до края на 18 век.
Сред откритите находки са бронзов кръст, лъжица за причастие от 14 век, и каса за отливки, която е от 18 век. „Надявам се Великотърновският митрополит Григорий да благослови нашето начинание, защото то е в прослава на Българската православна църква“, каза проф. Вачев. Откритите стенописни останки са консервирани от доц. Пламен Събев, а архитектурните детайли - от Руен Хаджиниколов.
Проучванията на манастирския комплекс са финансирани от Община Велико Търново и дарители. Предстои полева консервация на обекта, който ще бъде ограден и наблюдаван от полицията.