„Бабинден – женско царство“ – така народът ни нарича веселието, което съпровожда празника Бабинден, припомня д-р Ирина Димитрова, главен уредник в Регионалния етнографски музей на открито „Етър“.
На този ден – 8 януари, (21 януари по стар стил) се почита бабата акушерка в селото, изродила рожби в семействата. Празнува се за здраве на майките и за омилостивяване на детските болести, посочиха за БТА от музея.
Д-р Ирина Димитрова разказа, че празникът се свързва с тайнството на осветената по Ивановденските обичаи вода. Още на предния ден, или рано сутринта, бабата акушерка обикаля домовете на своите „бабинчета“. Умива дечицата с мълчана и непита вода, намазва челцата им с мед, слага вълна и просо и нарича: „Да се румениш като таз вълна, да се гоиш като туй просо, да се гоиш като пчели по пчелишник“.
По думите на главния уредник в музей „Етър“ в някои краища на България, бабата дарява детенцето с усукана вълна – да му растат мустачките, ако е момче, или да му порастат косите, ако е момиче.
„Тази вълна майката слага до люлката, че като порасте детето от нея да му направят връвчиците за първите цървулки. Бабата благославя майката и момата в къщата и намазва девойката с „бабин медец“.
На самия Бабинден след пладне всяка майка на дете до тригодишна възраст приготвя дарове за бабата, сапун и варакосана китка босилек. Отива в дома ѝ, където измиват ритуално ръцете ѝ под плодно дръвче или розов храст. Отвисоко жените подават сапуна, а бабата нарочно го изпуска, да се приплъзне изпод ръцете, за да се раждат лесно бебетата, съобщават от музей „Етър“.
На събирането при бабата идват всички родилки през годината в селото, на които е бабувала домакинята. Те носят пита и кравай за общата почерпка. Интересен е обичаят „засяване“, който бабата акушерка прави над трапезата за плодовитост на жените, като поръсва храната с решето, пълно с просо. На някои места донесените от майките краваи се натрупват един върху друг, а бабата се крие зад тях със заръка да не се вижда от новородените през годината. Бабата прекадява трапезата и под полите на жените за здраве и да се раждат повече деца. Веселието продължава с „бабино хоро“ и ритуалното окъпване на бабата, наречено „влегуване“. Отнесена с почести на ръце или на специално приготвен за целта колесар до близката река или чешма, бабата се пръска или измива с вода. После я връщат в къщата ѝ, а веселието продължава с много смях и шеги. На този ден е желателно мъжете да не ходят по улиците, защото подпийналите и развеселени жени им искат откуп и се шегуват с тях“, посочват още от музея.
В по-ново време символиката на празника Бабинден е променена през 1951 г. и 21 януари Бабинден е обявен за ден на родилната помощ. На много места празнуват и жените, които са отгледали свои внучета, а по селата хората правят възстановки на обичая, търсейки повод да се повеселят и да почетат жената като символ на живота.
Регионален етнографски музей на открито „Етър“ в Габрово е създаден от известния габровец Лазар Донков и отваря врати през 1964 година като Етнографски парк-музей. Във времето се утвърждава като единствен по рода си музей от типа Скансен в България. Институтът е център за проучване на традиционната българска култура на балканджиите - от прединдустриалното общество до най-ново време. Музеят е притегателно място за габровци и туристите, една от визитните картички на България. Там се пресъздават редица български обичаи и традиции от българския календар във възстановки. Мисията на музея „Етър“ се изпълнява от екип, който наброява 70 служители. Музеят участва в научни конференции, домакин е на различни събития, работи целогодишно, а през летния период в инициативите участват и младежи доброволци.