Барелеф с лика на Васил Левски е поставен в манастира „Света Троица“ в Етрополе по повод 152-годишнина от гибелта на Апостола

Барелеф с лика на Васил Левски е поставен в манастира „Света Троица“ в Етрополе по повод 152-годишнина от гибелта на Апостола. Това съобщиха от пресцентъра на Община Етрополе.
Бронзовото скулптурно изображение, поставено на входа на стаята-музей, е съвместно дарение от община Етрополе и скулптора Красимир Ангелов. 
Днес отбелязваме 152 години от гибелта на Апостола. Делата на Васил Левски винаги са били водени от думите „чест“, „правда“, „свобода“ и „достойнство“. В днешно време тези думи в много случаи губят своето значение, каза кметът на Етрополе инж. Владимир Александров, цитиран от пресцентъра на Общината.
От нас, наследниците на Левски, зависи доколко ще поддържаме духа, патриотизма и правдата и ще ги изразяваме с думите „Дела трябват, а не думи“. Именно тези дела накараха скулптора Красимир Ангелов да направи това красиво произведение на изкуството за манастир „Света Троица“, добави кметът Александров, цитиран от пресцентъра на общинската администрация.
Ангелов каза, че манастирът е свещено място за българите, защото Дяконът често е бил негов гост. Тук е и неговото скривалище и се радвам, че сега визията на стаята-музей е напълно завършена, каза скулпторът, пише в съобщението.
Церемонията по поставянето на барелефа започна с рецитал на стихове, посветени на Апостола на свободата, от учениците от Професионалната гимназия „Тодор Пеев“. На почетен караул пред барелефа стояха членове на Регионален клуб „Традиция“, информираха от Община Етрополе. 
Директорът на Историческия музей в Етрополе Галя Дикова разказа пред гостите за живота на игумен Хрисант, който е бил близък приятел на Васил Левски и го е укривал в манастир „Света Троица“. Отец Хрисант отслужва няколко заупокойни литургии и затова е привикван в Конака и наказван затова, припомни Дикова, цитирана в съобщението.
Отец Емил отслужи водосвет за здраве и благоденствие, информираха още от Общината.
Васил Левски е български революционер, идеолог на българската национална революция, организатор  и ръководител на българското националноосвободително движение. На 27 декември (ст. ст.) 1872 г. е заловен от турските власти в Къкринското ханче. От 5 до 10 януари (ст. ст.) 1873 г. е разпитван от Специална следствена комисия, която на 14 януари (ст. ст.) изготвя заключителния протокол, с който предлага  да бъде осъден на смърт. На 22 януари ст. ст. със султанска заповед на Абдул Азис смъртната му присъда е потвърдена. На 6 февруари ст. ст. (18 февруари н. ст.) 1873 г. е обесен в покрайнините на София от турските власти. Годишнините от гибелта му се отбелязват и на 19 февруари. (отдел „Справочна“ на БТА)