Бивши и настоящи магистрати разказват в електронна книга за историята и работата в Районния съд в Ловеч

Бивши и настоящи магистрати, съдебни изпълнители, служители, адвокати и вещи лица разказват в електронна книга историята на Районния съд в Ловеч и любопитни факти от ежедневието в системата. В изданието са поместени 12 интервюта със спомени и истории на хора, свързани със съда. Това каза в интервю за БТА заместник-председателят на Районния съд съдия Цветомира Велчева, която е основен двигател на идеята за създаването на книгата.
Велчева разказа, че работата по изданието е започнала още през 2019 г. „Искахме да покажем какъв е животът вътре в системата, каква е ритмиката, проблемите, предизвикателствата и хората да могат по-добре да разбират процесите, които се случват. Ние се връщаме в живия си разказ някъде около началото на 60-те години“, посочи съдия Велчева.
По думите й всяко интервю има някакъв силен акцент, който говори за времето, в което тези хора са работили, за отношението на държавата към съдебната власт.
В 150-те страници на книгата могат да се прочетат интервюта с бившите председатели на съда – Любомир Йотов, който почина преди две години, Румен Константинов, Марио Димитров, Георги Христов, както и с работили и все още работещи съдии и служители като Цонка Георгиева, Ценка Тихолова, Емилия Петрова, Румяна Георгиева и др. Книгата започва с интервю на първата жена – окръжен прокурор в България – Пена Панталеева, която преди това е била районен съдия. За съжаление, тя почина в началото на април тази година, добави съдия Велчева.
„Те успяха да ни споделят своето преживяване за това каква е била системата назад във времето, през какви предизвикателства е преминала, включително и чисто в битов план - изместването на съда от старата сграда, която от 1976 година не съществува и на нейно място всъщност се намира настоящата сграда на Областна администрация и част от тази сграда“, разказа още съдията. 
В разказите четем още за изнасянето на съда и прокуратурата в края на града и отношението на държавата към правосъдието в България и съответно преместването в началото на 90-те години в настоящата сграда. 
Съдия Цонка Георгиева разказва за ограниченията, които е имало в системата, начина на обличане, в какъв шаблон е бил вкаран съдията и какъв обект на контрол е бил.
„Идеята ни беше много по-мащабна. Искахме да направим и една изцяло документална част, в която да изследваме цялостната история на районните съдилища от създаването на правосъдието в Ловеч, още от 1979-та година, от възстановяването на държавността до наши дни. Там се сблъскахме с много сериозни предизвикателства, тъй като се оказа, че голяма част от архива е унищожен след 1944 година“, добави съдия Велчева. 
Събирането на информация се забавя и заради ковид пандемията.
След като почиват двама от интервюираните - адвокат Пена Пантелеева и съдия Любчо Йотов, от съда решават, че не трябва да губят повече време и създават електронна книга, която не изисква финансови средства, само лични усилия, а и е много по-достъпна и за младия човек. Това обаче няма да е края, историята е с отворен финал. „Ние ще продължим да търсим хора, които имат различен поглед върху системата и да разказваме техните истории, тяхното виждане за това как продължава да живее тази институция, как се адаптира към условията, как се опитва да променя по някакъв начин средата“, добави тя.
Връщайки се назад във времето и сравнявайки го с настоящето съдия Велчева смята, че сега хората, които работят в системата са много по-свободни. Разбирането, отношението им е различно. „Но като ангажираност, натовареност, проблеми, които стоят пред съдията, като предизвикателства, които не са решени все още, всичко е едно и също. Трудностите в съдийската професия продължават да са такива, каквито са били и през 60-те години - недостиг на хора, трудности при справянето с движението на делата в ритмика, в спазването на сроковете при изготвянето на актовете. Това са предизвикателства, които все повече като проблеми се задълбочават в съвремието, защото обществените отношения стават все по-динамични“, каза още съдия Цветомира Велчева.