Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъди законопроектите за изменения в Закона за защита на конкуренцията и в Закона за защита на потребителите, свързани с високите цени на стоки и услуги. Работодателските организации заявиха, че се въздържане от подкрепа, като посочиха правни неясноти, риск от административна намеса в пазарните механизми и повишена регулаторна и информационна тежест за бизнеса. Синдикалните организации подкрепиха по принцип предложенията като инструмент за ограничаване на нелоялни практики и ценови дисбаланси, но настояха за прецизиране на текстовете, ясни дефиниции и ефективни гаранции за защита на конкуренцията и потребителите.
Народният представител от „Прогресивна България“ и вносител на законопроектите Явор Гечев ги представи пред съвета. Той подчерта, че целта е ограничаване на пазарни изкривявания и нелоялни търговски практики, а не директен контрол върху цените. Той акцентира върху въвеждането на правила за съвместно господстващо положение, допълване на забранените практики при храните и създаване на регистър за проследимост с цел повече прозрачност и по-добър контрол по веригата на доставки.
Председателят на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Румен Радев заяви, че се въздържат от подкрепа на двата законопроекта. Според него те създават правна несигурност, включително чрез обърната доказателствена тежест, възможност за административна намеса в ценообразуването и неясни понятия като „прекомерно високи цени“, като настоя за по-ясни и пропорционални регулации.
Добри Митрев от Българска стопанска камара (БСК) също обяви, че организацията се въздържа, като подчерта необходимостта от задълбочена оценка на въздействието върху бизнеса и административната тежест. Той настоя за отпадане на понятието „справедлива цена“ и по-прецизна дефиниция на икономически необоснованото увеличение на цените, както и за по-силни гаранции за защита на търговската тайна. Митрев каза, че БСК е готова за диалог и за предложения между първо и второ четене на законопроектите.
Изпълнителният директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Боян Митракиев също заяви, че се въздържат от подкрепа и изрази опасения от правни неясноти и риск КЗК да бъде превърната в ценови регулатор. Той подчерта необходимостта от яснота в правомощията и ограничаване на административната тежест върху бизнеса.
Зам.-председателят на Българска търговско-промишлена палата (БТПП) Васил Тодоров, заяви, че законопроектите създават значителна несигурност за икономическите оператори. Той постави акцент върху липсата на оценка на въздействието, риска от дублиране на административни изисквания и натрупване на тежести, както и върху неяснотите в новите дефиниции и практическата приложимост на част от предвидените механизми.
Президентът на Конфедерацията на труда „Подкрепа“ (КТ „Подкрепа“) Димитър Манолов изрази принципна подкрепа на двата законопроекта, но настоя за сериозно правно-техническо прецизиране, по-добра координация с ДОПК и органите на НАП, намаляване на административната тежест, по-ясни дефиниции и усъвършенстване на публичните инструменти за наблюдение на цените. Той акцентира върху нуждата от по-добра координация между институциите, ясни дефиниции и съобразяване с вече съществуващи механизми за контрол върху цените и търговските практики.
Президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров също изрази принципна подкрепа, но с настояване за прецизиране и по-ясни механизми за контрол. Той изтъкна ролята на пазарната концентрация и нелоялните практики като фактор за ценовия натиск и подчерта необходимостта от по-активна и ефективна регулаторна намеса в защита на конкуренцията и потребителите.
След изразените становища на синдикатите и бизнеса, народният представител от „Прогресивна България“ Константин Проданов посочи, че ще бъдат ревизирани част от текстовете в законопроекти между първо и второ четене, включително и предложеният праг от около 5 млн. евро, който според него е прекомерно висок. Той подчерта необходимостта от прецизиране на формулировките, свързани с понятието за икономическа независимост и взаимносвързаност между предприятията, както и от по-ясно разграничаване на различните хипотези в текстовете.