България има интерес от Европейската схема за търговия с емисии, каза служебният министър на екологията Юлиян Попов

Европейската схема за търговия с емисии (ETS) е ключов инструмент за модернизация на индустрията, намаляване на въглеродните емисии и осигуряване на финансов ресурс за инвестиции в зеления преход, заяви служебният министър на околната среда и водите Юлиян Попов по време на форума „Регионална енергийна среща на върха: Инфраструктура, иновации и интеграция“ в София. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на околната среда и водите (МОСВ).
По думите на Попов България има интерес от участието си в ETS. Системата стимулира намаляването на емисиите и осигурява значителни приходи за държавите членки за модернизация на индустрията и инвестиции в чисти технологии, каза той, цитиран в съобщението.
Според екоминистъра България може да получи значителен финансов ресурс чрез ETS-2 и свързаните европейски механизми, включително чрез Социалния климатичен фонд. „Ако се опитаме да блокираме или да отслабим ETS-2, рискуваме да се лишим от около 3,5 млрд. евро, които могат да бъдат използвани за модернизация и социална подкрепа. За страна като България това е сериозен ресурс“, подчертал Попов.
Електрификацията на крайното потребление – постепенното заместване на изкопаемите горива в транспорта, отоплението и индустрията с електроенергия – е ключов показател за модернизацията на икономиката и намаляването на емисиите на парникови газове, разяснил той. Делът на електрификацията на крайното потребление в ЕС е около 21–22%, докато в Китай достига 32–33%. България се представя сравнително добре с около 27%, което създава добри предпоставки за развитие на индустрията, съобщи Попов.
Министърът на околната среда и водите коментира, че от 2012 г. насам са подадени инвестиционни предложения за около 17–18 гигавата вятърни мощности, като реализирането дори на част от тях би имало съществен принос за енергийната система на страната. „Вятърната енергия е дългосрочен балансьор в енергийната система. Инвеститори има и те са готови да инвестират, без да разчитат на публични субсидии“, каза Попов. За България е изключително важно да развива този сектор, ако искаме да запазим ниски цени на електроенергията и да съхраним енергийната автономия и енергийната независимост, смята той.
„Трябва да сме реалисти – въглищната индустрия постепенно изчезва. Това не е политическо решение, а икономическа реалност“, коментира Попов. Според мен те трябва да останат като стратегически резерв – да се поддържат и да се плаща за тяхната готовност, защото в света има войни и екстремни ситуации“, посочи още министърът.
Относно рециклирането Попов е коментирал, че нямаме много природни ресурси – нямаме достатъчно газ и петрол. Но разполагаме с друго предимство – възможността да рециклираме ценни материали, смята той. Задържането на тези ресурси в Европа е важно за ресурсната сигурност и за развитието на индустрията, допълнил служебният министър.
През декември 2025 г. Европейският съюз договори юридически обвързваща цел за намаляване на парниковите емисии с 90 процента до 2040 г. спрямо нивата от 1990 г., като 5 процента от това намаление да бъде постигнато чрез покупка на въглеродни кредити от чужбина.