България ще изпрати дипломатическа нота при установяване на доказателства за атаките в Черно море, обяви президентът Илиян Йотова

България ще изпрати дипломатическа нота при установяване на доказателства кой стои зад атаката с дронове в изключителната икономическа зона на страната в Черно море. Това обяви президентът Илияна Йотова в ефира на Би Ти Ви. Ще има и дипломатически преговори с нашите партньори, както и всичко останало, което е необходимо в такава ситуация, тъй като Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС) остро осъди атаката, добави Йотова.
Тя подчерта, че все още няма категорични доказателства за произхода на дроновете и не са открити техни останки. Президентът добави, че е поискана помощ от Европейската агенция по морска безопасност (EMSA) за осигуряване на подводен дрон, с който да бъде обследван потъналият кораб.
По повод отказа на КСНС да бъде задействан чл. 4 от Северноатлантическия договор Йотова заяви, че този член не предвижда подобни възможности за преговори. Всички участници в заседанието на КСНС бяхме убедени, че България не трябва да задейства тази разпоредба, допълни тя. Нападенията срещу кораби в Черно море зачестиха значително и трябва да бъдем внимателни кога задействаме чл. 4 от договора с Алианса, за да не се обезцени текстът от пакта, обясни президентът.
Йотова отбеляза, че КСНС е поискал от ЕС по-голяма конкретика в новоприетата стратегия за Черно море, засилване на функциите на координационния център във Варна и Констанца, по-ясно формулирани задачи за черноморския хъб, както и възможност България по всяко време да се обръща към системите за видеонаблюдение, с които разполага ЕС.
„Коалицията на желаещите първоначално имаше други намерения и по-широк хоризонт, но впоследствие обхватът ѝ се стесни до подготовката на военни части, които да влязат в Украйна след постигането на мир, за да го гарантират“, каза Илияна Йотова. „Смятам, че България може да участва много активно в една коалиция за мир“, добави тя. По думите ѝ са необходими консултации и възможности за съвместни действия между България, Румъния и Турция, както и разговори за евентуален мораториум върху военните действия в региона.
Държавният глава заяви, че обмисля три варианта за развитието на войната в Украйна. Тя посочи, че първият е политика на малките стъпки, вторият е постигане на примирие въз основа на европейско предложение, изготвено съвместно с Украйна и представено на руската страна, а третият е сключването на цялостно мирно споразумение.
По повод сделката между Доналд Тръмп и Владимир Путин за доставки на руски дизел Йотова посочи, че обсъжданите количества са сравнително малки на фона на световния енергиен пазар. Според нея става въпрос за временно облекчаване на санкциите.
Президентът посочи, че не е знаела за визитата в България на ръководителя на кабинета на украинския президент Володимир Зеленски – Кирило Буданов. „Дипломацията е сложно нещо. Има неща, които се споделят по-дискретно, и други, които стават по-известни“, каза Йотова.
На въпрос кой е агресорът в конфликта между Русия и Украйна Йотова отговори: „Вече имаме истинска война, която се води и в двете посоки, с огромна загуба на човешки живот и с невинни жертви.“
Относно кадрите от затвора с Огнян Атанасов, известен като Петричкия Ескобар, които бяха публикувани, Илияна Йотова посочи, че ги е гледала и е попитала защо не са ѝ били предоставени. „Нямам никакво основание да се съмнявам в това кой и как е назначил комисията, нито в подписите на лекарите, тъй като решението е взето единствено въз основа на медицински показания. В процес сме на проверка заради възникналите въпроси относно състоянието му“, добави тя. Йотова не изключи необходимостта от промени в нормативната уредба, свързана с помилванията.
Относно делото срещу Ива Михайлова в Северна Македония президентът заяви, че е било предложено български екип да я прегледа на място, но предложението е било отхвърлено. „Сега мисля, че има светлина в тунела и е възможно да бъде допуснат наш екип, който да прегледа момичето“, допълни тя.