Българската академия на науките (БАН) ще отбележи 156 години от основаването си с тържествено събрание, което ще се състои на 13 октомври (понеделник), от 11:00 ч., в зала "Проф. Марин Дринов", съобщи пресцентърът на научната институция.
Председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева ще открие събитието с празнично обръщение към учените и гостите.
Aкцент в отбелязването на годишнината е и друга значима дата - 155 години от учредяването на "Периодическо списание" през 1870 г. Това е първото научно издание на съвременна България, което продължава да съществува като "Списание на БАН" и се списва от изтъкнати членове на Академията. На тази годишнина е посветено академичното слово "Културно-историческата мисия на "Периодическо списание" на Българското книжовно дружество", което ще произнесе доц. д-р Елка Трайкова от Института за литература на БАН.
Изложбата "155 години Периодическо списание на Българското книжовно дружество", подготвена от Централната библиотека на БАН, е подредена във фоайето на Академията.
На тържеството ще бъде връчена Голямата награда за наука на БАН. Конкурсът за наградата се организира от Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН (САЧК). Голямата награда за наука се присъжда на учен от българска научна организация или от висше училище за изключителни постижения в областта на науката, получил високо международно признание. През 2024 г. Голямата награда на БАН за наука беше връчена за първи път в областта "Природо-математически и инженерни науки". Тази година ще се връчи в областта "Науки за живота", която обхваща биологичните, медицинските и аграрно-лесовъдните науки.
Водещ на тържественото събрание ще бъде заместник-председателят на БАН чл.-кор. Евдокия Пашева, а номинациите и носителя на тазгодишната Голяма награда за наука ще обяви акад. Драга Тончева. Музикален поздрав към участниците в празника ще поднесат артисти от Софийската опера и балет.
БТА припомня, че акад. Вася Банкова беше първият носител на Голямата награда за наука на БАН, която й беше връчена за изключителни постижения в науката за 2024 г. Наградата беше обявена на 12 октомври 2024 г. от тогавашния председател на БАН акад. Юлиан Ревалски и от акад. Христо Цветанов - председател на Комитета за определяне на наградата, на тържественото събрание и концерт в Софийската опера и балет за 155 години от създаването на Академията.
Българската академия на науките е правоприемник на Българското книжовно дружество, учредено на 12 октомври 1869 г. в румънския град Браила. Това е едно от върховите събития през Българското възраждане наред със създаването на първото българско читалище в Свищов и учредяването на Българската екзархия. Неговата цел, залегнала в първия му устав от 1869 г., е да разпространява просвещението сред българите, да усъвършенства българския език и да изучава българската история и бит, да бъде научен център и да установява контакти с подобните научни центрове в чужбина.
Първият председател на дружеството е университетският учен историк Марин Дринов, а деловодител е един от основателите му Васил Д. Стоянов. След Освобождението на България (1878 г.) БКД пренася дейността си в София и се налага като авторитетен научен център с богата обществено-културна и политическа дейност. В списъка на първооснователите и дарителите са търговци, писатели, просветни дейци, книжовници, общественици и революционери. Имената на Евлогий и Христо Георгиеви, Васил Друмев, Добри Войников, Райко Жинзифов, Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Тодор Икономов, Нешо Бончев, Найден Геров, Димитър Шишманов, Марин Дринов, Васил Стоянов и много други остават завинаги в нашата памет като градители на най-голямата научна институция у нас, се отбелязва в информация за създаването на БКД, публикувана в сайта на БАН.
С помощта на своя дългогодишен председател - Иван Евстратиев Гешов, който е политик и общественик, Българското книжовно дружество се превръща в самостоятелна и независима институция. През 1911 г. се преименува в Българска академия на науките и е приет първият закон за нея. През 1928 г. е завършена централната сграда на БАН, построена на дарената от Столичната община земя. 22-ма академици ипотекират личните си имоти и влагат получените от БНБ 3 милиона за строителството. В първото ръководство на БАН влизат преизбраният председател на БКД Иван Евстратиев Гешов, Любомир Милетич, Иван Пеев и Стоян Аргиров.
Академията развивала дейността си в три научни направления: историко-филологически, философско-обществени и природо-математически. През 1947 г. Великото народно събрание приема нов Закон за БАН. Академията се превръща в централно държавно учреждение, на което са подчинени по-голяма част от създадените след 1945 г. научноизследователски институти в страната. След 1991 г. академичните звена на БАН стават автономни.