Българската отбранителна индустрия и изпълнителната власт подписаха Меморандум за подобряване на взаимодействието помежду им (ОБЗОР)

Меморандум за подобряване на взаимодействието между българската отбранителна индустрия и изпълнителната власт беше подписан на церемония в Министерството на отбраната.
Документът подписаха вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев, министърът на отбраната Атанас Запрянов, министърът на икономиката и индустрията Петър Дилов, председателят на Българската академия на науките чл.-кор. Евелина Славчева и представители на Сдружение „Българска отбранителна индустрия – акад. Стефан Воденичаров”.
Процесите на модернизация на Въоръжените сили могат да се окажат следващият голям бустер за развитие на българската индустрия, каза Томислав Дончев. Имаме уникален шанс, който не бива да бъде пропускан. Така или иначе сме обречени в следващите пет-десет години да инвестираме милиарди в модернизацията на българските въоръжени сили и придобиване на нови способности. Това може да се случи по различни начини. Само да инвестираме средствата и да придобием способности, тоест да доставим оборудване от световни производители. Имаме шанс да го направим по умния начин – при максимално мобилизиране на развойния и индустриалния потенциал, който България има, коментира Дончев.
Належащата необходимост от превъоръжаване на Европа дава ясен сигнал за навлизането в нова фаза на сътрудничеството между европейските държави в областта на отбраната, каза Атанас Запрянов. Инициира се преход от подход, ориентиран към идентифициране и планиране на европейските отбранителни способности, към подход, насочен към постигането на конкретни резултати чрез изпълнение на съвместни проекти и програми за превъоръжаването на европейските държави, обясни министърът.
Нашата отбранителна индустрия разполага с потенциал, капацитет и експертиза, които трябва да бъдат използвани ефективно и подкрепяни по ясен и категоричен начин, каза Петър Дилов. В динамичната и непредвидима геополитическа среда, в която се намираме, сигурността и технологичната независимост на Европа се превръщат в приоритет от първостепенно значение. България трябва да бъде активен участник, а не страничен наблюдател, заяви Дилов.
Днешният ден би трябвало да бъде преломен в отношенията между всички тези организации, които са призвани да изпълнят една обща национална кауза, каза чл.-кор. Евелина Славчева. В БАН съзнаваме своята отговорност при решаването на задачите, които поставя меморандумът. Разполагаме с достатъчно експертиза в различни сфери на науката, които могат да бъдат от полза, и сме готови да си сътрудничим както с държавата и министерствата, така и с българската отбранителна индустрия, което сме правили в годините назад, коментира чл.-кор. Славчева.
Армията трябва да има стратегия и тя трябва да бъде правена с нас, заяви съпредседателят на Сдружение „Българска отбранителна индустрия – акад. Стефан Воденичаров” Петър Георгиев. Надяваме се, че този меморандум е преломен момент в нашите отношения, заяви Георгиев.
Надявам се българската отбранителна индустрия да не бъде "нежеланото отроче на индустрията", а да бъде желаният партньор, каза другият съпредседател на сдружението – Петър Чолаков. Отбранителната индустрия има огромен потенциал – както развоен, така и производствен, добави той.
Повече разходи за отбрана
Ще бъде изготвен национален план за нарастване на бюджета за разходи за отбрана, съобщи Атанас Запрянов миналата седмица.
Съюзниците от НАТО се договориха на годишната среща на върха на НАТО в края на юни да увеличат разходите си за отбрана до 5% от своя брутен вътрешен продукт (БВП). Страните членки на алианса ще харчат 3,5% от БВП за основна отбрана - като войски и оръжия, и 1,5% - за по-широки мерки, свързани с отбраната, като киберсигурност, защита на тръбопроводи и адаптиране на пътища и мостове за тежки военни превозни средства.
Преди да започнем да правим този план, ще трябва да се вземат други решения на ниво ЕС, обясни министърът. Става въпрос за заделянето на средства по механизма SAFE за страните, когато стане ясно коя страна с какви средства може да разполага с този инструмент и които проекти може да финансира. Чак тогава ще има и пълна финансова яснота, каза тогава Атанас Запрянов.