Българските деца в аутистичния спектър получават помощ за затрудненията си с шест месеца до две години закъснение, посочва председателят на Сдружение „Всяка дума“

Българските деца в аутистичния спектър и сродни разстройства получават помощ за затрудненията си с шест месеца до две години закъснение заради липсата на алгоритъм за реакция от наблюдаващите специалисти. Това посочва Станислава Чуринскйене, председател на Сдружение „Всяка дума“ в съобщение до медиите по повод предстоящия Международен ден за повишаване на информираността за аутизма - 2 април. 
В много европейски държави педиатърът насочва детето за оценка със сертифицирани тестове към съответните служби. У нас обаче това не се случва поради голямата натовареност на педиатрите и недостатъчните обучения за родители в разпознаване на първите признаци на задръжки в развитието. Множеството митове за аутизма, породени от липса на достатъчно информация, също затрудняват бързата родителска реакция, отбелязва председателят на Сдружение "Всяка дума".
По думите на Станислава Чуринскйене често, когато детето има някаква реч, родителите се успокояват, че е невъзможно то да е в аутистичния спектър и реалността лъсва в предучилищния етап или първи клас, когато интервенциите имат ограничен ефект. В същото време образователната система се задъхва да осигури обучителна подкрепа на нуждаещите се.
Липсата на подготвени медици, които да работят по отстраняването на биологичните причини за аутистичния спектър, е друго огромно препятствие пред успешното възстановяване на децата, се посочва в съобщението.
"У нас все още много изоставаме в оказването на изключително важната медицинска помощ. На идентифицирането и лечението на биологичните причини за проблемите в развитието все още се гледа като на екзотика, вместо като на основна и задължителна стъпка. Оптималната грижа за децата включва ранно тестване, медицински изследвания при доказано забавяне лечение на биологичните фактори, работа с поведенчески специалисти. Ако всички условия са спазени, децата в спектъра могат успешно да се интегрират в образователната система и да водят пълноценен живот. Нужните изследвания обаче са огромна финансова тежест за засегнатите семейства и не се финансират от Здравната каса", посочват от  Сдружение „Всяка дума“
Храненето на децата също трябва да стане национална политика и приоритет още днес, за да видим промяна в бъдещето, смята д-р Мария Савчева от „Биомедикъл“, цитирана в съобщението. Дефицити в храненето на майката водят до дефицити на важни витамини и минерали при детето, а това се отразява на развитието му. Ако те се открият рано, много неща са поправими. Храната влияе и на активността. Консумацията на някои храни утежнява  хиперактивността, променя емоционалната стабилност и поведението им.
"Едно на всеки 36 деца е в аутистичния спектър в световен мащаб, по данни от 2020 година. През 2016 г. статистиката показваше 1 на 168 деца, докато към 2005 – 1 на всеки 10 000. Този главоломен ръст изисква светкавични мерки и превръщането на ранната оценка в държавна политика", отбелязват още от  Сдружение „Всяка дума“.
Увеличава се броят на децата с аутизъм и говорни разстройства през последните години, каза за БТА логопедът и клиничен психолог Мария Мировойска.