Близо 34 процента от наетите в Благоевградско работят на минимална заплата, в национален мащаб процентът е около 20, каза Пламен Димитров

В Благоевградска област близо 34 процента или повече от една трета от наетите по трудови и служебни правоотношения лица работят на минимална заплата по официални статистически данни, каза в Благоевград президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров. Това са 26 600 души, отбеляза Димитров и посочи, че в национален мащаб този процент е малко под 20. 
В областта е и най-ниската заплата в частния сектор за страната, като Благоевград измести Видин в класацията, посочи още президентът на КНСБ. По думите му данните от средната работна заплата в частния сектор в областта и данните за наетите на минимална работна заплата показват, че сивата икономика е широко разпространена в Благоевградско. 
На пресконференцията Пламен Димитров каза още, че КНСБ ще включва в свой списък работодателите, които плащат приоритетно на наетите лица минимални възнаграждения. Ще го осветляваме публично и ще искаме Инспекцията по труда и всички контролни органи да бъдат чести посетители в тези предприятия, докато видим къде е истината, каза още Димитров. 
Днес в Благоевград КНСБ провежда информационен ден, част от националната кампания на Конфедерацията, наречена "По-високи доходи с твоя синдикат". Тя е информационно-образователна, но в рамките й е предвидено посещението на 150 предприятия, които са проучени като компании, които работят "на светло", с цел обсъждане наличието на синдикални организации и показване на добрите примери. 
Причината за тази национална кампания е свързана с няколко международни правни акта, които вече са приложими в България, обяви Димитров. Единият е Директивата за адекватни минимални работни заплати и насърчаване на колективното им договаряне, която трябва да бъде приложена в страната до 15 ноември тази година. По думите на президента на КНСБ последните девет месеца не е направено нищо във връзка с прилагането ѝ, а в нея има конкретни изисквания, с които нашето трудово законодателство трябва да се съобрази. Кампанията е именно с цел да обясни какво според нас трябва да се промени в основния закон и в още няколко закона по тази директива, посочи Пламен Димитров. 
Тази директива изисква от държавите членки на ЕС да постигнат 80 на сто покритие на наемните работници с колективно трудово договаряне на заплатите, а в момента в страната процентът е между 20 и 25. Тези колективни трудови договори за заплатите могат да се сключват, посред директивата, само от синдикални организации. Това означава, че трябва да се стимулира синдикалното движение, каза още президентът на КНСБ. Той изтъкна, че през август миналата година парламентът прие законодателни промени, които криминализират нарушаването на правото на сдружаване. 
Другата директива, по която КНСБ ще дава информация, е за равното заплащане и прозрачността в заплащането. "Тези две директиви всъщност са "гръбнакът" на промените в заплащането на труда", каза още Пламен Димитров. Наред с тези два документа президентът на КНСБ посочи и друг, приет от Управителния съвет на Международната организация на труда, свързан с дефиниция на заплатата за издръжка. 
От КНСБ настояват и за законодателни мерки, свързани с надграждане на механизма за договаряне на минималната работна заплата за страната над този, който вече действа. Предложението е да има минимална ставка за длъжности, за които се изисква средно образование и отделна за длъжности, за които се изисква висше. 
Заедно с това в законодателството ние предлагаме да се въведе договаряне на стартови минимални работни заплати по икономическите дейности на класификатора и основните длъжности и професии в дадената дейност, обяви още Пламен Димитров. По думите му това ще помогне за изсветляване на икономиката, а с прилагането на посочените мерки може да се промени картината на справедливостта и прозрачността на заплащането.