„Държавният културен институт към министъра на въшните работи, заедно с куратора Надя Розева и Посолството на Швейцария в България, представят изложба на трима автори, трима приятели, вървели в една посока, но по различни пътища. Три е пълноценно число, число на хармонията и стабилността. Любимото число на Питагор. Число на едно дългогодишно приятелство на трима художници и обединяващо техните пътища отново с изложба в галерия „Мисията”, казват от екипа.
По думите им в първата част от трилогията ще видим малките големи медали на Богомил Николов и ще се върнем към изяществото, мярката, копринения допир на класиката, но със съвременното звучене, което само Николов може да улови. „Неговите закачливи хрумки и намигвания са изведени от библейските сюжети, митовете, парадоксите на нашето съвремие и на един дъх са пренесени върху медала, сякаш недокосван от човешка ръка. Медалът е сложен жанр, който изисква изключително богата култура и познания, а Николов с лекота създава своите образи, които самите са и проблем, и кулминация, и развръзка. Неслучайно Богомил Николов е носител на най-високото световно отличие „Салтус“ за изключителен принос в областта на медалната скулптура – на Американската нумизматична асоциация“, казва кураторката.
Тя отбелязва, че втората част от трилогията е запазена „за елегатната флуидна геометрия в рисунките“ на Красимира Дренска. По думите й минималистични идеи се разливат структурирано върху бялата хартия. „Ръката следва интуицията на свободното движение. Едноцветни нюанси на туш и акварел преливат и изграждат мрежи от деликатни усещания за преобразуване на дух и материя. Срещата с изкуството на Красимира Дренска е запомняща се, съзнанието продължава да следва контурите в лабиринт от цвят и прозирност, предизвиквайки една почти хипнотична медитация – пътуване към неизследвани дълбини. Тези монохромни подсъзнателни мрежи от линии и форми преливат с лекота към форми със скулптурна плът. Следвайки определени закони, те търсят да уловят преходната същност на видяното“, разказва още Розева.
Тя посочва, че скулптурите от дърво на Юли Дерменджиев „ни завъртат елегантно около невидимата си ос“. Според нея в тази част от трилогията материята се конкретизира във вертикална енергия, в топли, оптимистични колони, които израстват с надежда към небето или ни потапя в подводни светове, наситени с мистерия. „Отнетото дърво оставя пробиви, но не и липси. Въображаеми символни пространства израстват пред очите ни, цели небесни дворци ни разказват истории с пулсиращи органични ритми. Енергията очертава хармонични форми, ръката иска да докосне мекото дърво, да усети силата и нежните му импулси. Спиралите на времето са достигнали своята кулминация, завинаги застинали в спокойно равновесие“, казва още кураторката.
Проф. Богомил Николов, р. 943 г. в с. Бръшляница, е дългогодишен шеф на Катедра „Метал“ към Националната художествена академия (НХА), доктор хонорис кауза на НХА. Основател е на Студиото за медална скулптура (1996), двигател и причина с безрезервната си отдаденост и помощ за формирането на новото поколение български медалиери от 90-те години насам.
Красимира Дренска, р. 1947 г. в София, от 1980 г. живее в Базел, Щвейцария, където до 2009 г. е преподавател г. във факултета „Изящна графика и изкуство на книгата“, Шуле фюр Гесталтунг Базел. От 2004 г. насам организира многобройни интернационални изложби с тема Авторска книга с Форум на авторската книга Базел (FKB)
Юли Дерменджиев, p. 1947 г. роден в Благоевград, през 1966 г. завършва Художествената гимназия в София, а през 1975 г. се дипломира в НХА, Катедра „Скулптура“. Участвал е в множество общи и групови изложби на Съюза на българските художници, както и в международни симпозиуми.
/ВСР