Болката, "кърмаческата стачка" и отбиването са сред най-честите въпроси на майките, каза консултантът по кърмене Елена Гвоздейкова

Болките в гърдите, неправилното засукване, запушените канали, инфекциите, "кърмаческата стачка" и отбиването са сред темите, по които най-често търсят информация и подкрепа майките, разказа пред БТА Елена Гвоздейкова, обучен консултант по кърмене към „Ла Лече Лига“. Тя участва в инициативите, организирани от Регионалната здравна инспекция (РЗИ) – Сливен по повод Световната седмица на кърменето, която се отбелязва от 1-ви до 7 август.
Събитията се провеждат съвместно с Центъра за майчино и детско здраве – Сливен и „Ла Лече Лига“ – Сливен. Кампанията започна на 1 август със среща-разговор в Градската градина на тема „Често задавани въпроси за кърменето“. По думите на Гвоздейкова подобни срещи в Сливен се организират от 2010 г.
В срещите обикновено участват между 10 и 20 души, но много жени предпочитат да получават информация онлайн или по телефона, каза тя. Сред бъдещите майки най-често възникват въпроси за началото на кърменето – как да се подготвят, какво трябва да знаят и дали е необходимо предварително да закупуват различни продукти.
При вече родилите жени въпросите са по-конкретни и често са свързани със ситуация, която възниква в момента. Най-често това е болка, каза Гвоздейкова. В първите дни след раждането, около третия-четвъртия ден, когато идва преходното мляко, гърдите могат да станат тежки, напрегнати и болезнени. По-късно могат да се появят запушени канали, инфекции и други причини за болка.
Една от темите, с които майките също се сблъскват, е т.нар. кърмаческа стачка – ситуация, при която бебето внезапно отказва гърдата. Причините могат да бъдат различни. Гвоздейкова дава пример с прекалено силното потичане на кърмата. Когато млякото потича силно и бебето не успява да поеме въздух между засукването и преглъщането, то може да започне да отблъсква гърдата.
В такъв случай един от вариантите е първата силна струя да бъде оставена да изтече, след което бебето да бъде поставено на гърдата. Друг подход е промяна на позицията – например майката да се облегне назад, а бебето да лежи върху нея, така че млякото да не попада директно в гърлото му.
Когато детето категорично отказва гърдата, то не трябва да бъде насилвано, каза Гвоздейкова. Тогава могат да се търсят други начини за хранене, а с повече контакт кожа до кожа, търпение, гушкане и спокойствие постепенно да се възстанови кърменето.
Причината за кърмаческата стачка може да бъде и промяна в миризмата или усещането. Консултантът посочва, че понякога промяна на парфюма или други обстоятелства могат да повлияят на поведението на бебето. Възможно е то да отказва едната гърда, но да приема другата.
„Няма универсално решение. Това, което работи при една двойка – майка и бебе, не е задължително да работи при друга“, каза Гвоздейкова. По думите ѝ е важно при възникнал проблем да се потърсят информация и подкрепа, за да се намери подходящото решение за конкретната ситуация.
Друг важен момент е отбиването. Решението за прекратяване на кърменето е индивидуално и зависи от целта, която майката си е поставила в началото. Според Гвоздейкова в обществото често съществува нагласата, че кърменето е приемливо до около една година, а след това продължаването му се посреща със съмнение.
Тя посочва, че някои майки променят първоначалното си решение и предпочитат да продължат кърменето по-дълго. В други случаи прекратяването може да бъде наложено от здравословни или други обстоятелства.
„Всяка капка мляко, която до този момент е дала, е важна за бебето“, казва консултантът. Според нея, когато се налага прекратяване на кърменето, майката трябва да знае, че връзката с детето може да продължи да се изгражда чрез близост, грижа и други форми на контакт.
По думите на Гвоздейкова естественото отбиване също е индивидуален процес. Тя се позовава на антропологични изследвания, според които естествената възраст на отбиване при хората е между две и четири години. В България, отбелязва тя, обществените нагласи са свързани с по-кратък период на кърмене.
Като пример за необичаен въпрос, който е получавала, Гвоздейкова разказа за майка, търсила веган адаптирано мляко, защото смятала, че кърмата не е веган. Според нея подобни случаи показват колко разнообразни могат да бъдат въпросите, свързани с храненето на бебето.
Все по-често майките търсят информация и чрез изкуствения интелект. Гвоздейкова смята, че това е естествен начин за търсене на информация, но препоръчва тя да бъде преценявана критично и да се търси професионална подкрепа, когато възникне конкретен проблем.
Кърмата е жива течност, която се променя в зависимост от нуждите на детето, обясни консултантът. Тя посочи, че в първите дни след раждането се произвежда коластра, която е в малки количества и съдържа имунни фактори. Съставът на млякото се променя с развитието на детето, а различия има и при кърменето на недоносено бебе, както и в различните моменти от денонощието.
По думите на консултанта при среща на организма на майката с вируси се изграждат антитела, които преминават и в кърмата. Гвоздейкова определи кърмата като течност, чийто състав се променя динамично и не може да бъде напълно имитиран от адаптирано мляко.
Гвоздейкова призовава майките да търсят информация и помощ, когато имат нужда от тях. Според нея срещите на живо дават възможност за задаване на конкретни въпроси и обсъждане на индивидуални ситуации.
В рамките на Световната седмица на кърменето Центърът за майчино и детско здраве в Сливен продължава да приема бъдещи и настоящи майки и да ги запознава с предлаганите услуги, посочи Гвоздейкова.