Чак-чак и зур белиш пренасят духа на Волжка България във Варна

Ястията чак-чак и зур белиш от Волжка България ще имат възможност да опитат варненци по време на предстоящото пето издание на празника на плодородието "Сабантуй", организиран от сдружение „Волжки българи“. Фестивалът ще се проведе край Варна в края на тази седмица. Ястията на волжките българи ще бъдат приготвени от Албина Фасхеева от гр. Казан, която е шеф-готвач, член на Гилдията на готвачите в Република Татарстан и има свое студио за татарска кухня. За БТА Фасхеева каза, че е учила в Казан. Макар че голямата ѝ любов е кулинарията, първоначално е завършила икономика. След това обаче животът ѝ се променя и днес тя има възможност да работи това, което наистина обича. Посочва, че готви от 6-годишна, като е помагала на баба си, от която се е учила на кулинарни тънкости. Сега нейна основна цел е да популяризира и развива националната кухня, да предава на традициите на младите хора. Това е причината да работи много активно с деца на различна възраст. Кухнята въплъщава духа на народа, разказва за историята, за традициите, за характера на страната, посочи Фасхеева.
Чак-чак разкрива историята на Волжка България, смята Фасхеева. Легендата разказва, че този десерт е сътворен преди векове, покрай сватбата на сина на един от хановете. Владетелят искал да покани хора от всички краища на страната, само че не знаел какво ястие да им изпрати, за да ги привлече. Извикал готвачите, но никой от тях не успял да измисли нищо, което да не се разваля бързо. Тогава жената на един пастир решила проблема. Тя предложила простичка рецепта, направила тесто, разтопила краве масло, накъсала тестото на малки парченца, изпържила ги, а после ги заляла с мед. Тъй като медът е натурален консервант, той осигурява на чак-чак годност до 3 месеца, обясни Фасхеева. А за това време бързоходците на хана имали възможност да поканят мало и голямо на сватбата на сина му, да дойдат да видят чудесата на Волжка България. Чак-чак е натоварен с много символика, посочи Фасхеева и уточни, че и до днес с него се посрещат скъпи гости, освен това малките парчета са и знак за единство, за обединение.
Другото ястие, което Фасхеева и нейният екип ще представят пред варненци, е очкочмак – буквален превод “три ъгъла“. Ястието е от маслено тесто с плънка от ситно нарязани телешко месо, картофи и лук, което се пече на фурна. Храната във Волжка България е била простичка, но много питателна, защото хората са работели много и са имали нужда от енергия, каза Фасхеева. По думите ѝ една от най-разпространените супи и до днес е токмач, която ние знаем като пилешка супа, а в нейната родина се приготвя с кокоше месо. Според шеф готвача обаче това ястие е своеобразен изпит за младите жени, бъдещи снахи. В токмач се слага ръчно приготвено фиде, точат се кори, които тук се ползват за баница, а там – се режат на тънки пръчици, посочи Фасхеева. Колкото по-тънко е разточена кората, толкова по-добра ще е снахата, с усмивка допълни шеф готвачът. Тя не каза дали в Татарастан има много неомъжени жени, но с гордост отбеляза, че нейните ученици, макар и в крехка възраст, се справят майсторски с точенето.
За свое любимо ястие Фасхеева посочи зур белиш – голям пирог, чиято плънка може да е от телешко, кокоше, или още по-добре от гъше месо. Това е семейно блюдо, каза шеф готвачът, която има личен рекорд с приготвянето на огромен зур белиш. По думите ѝ в домашни условия пирогът се приготвя в тава, която се поставя в средата на масата. Честта да нареже зур белиш се пада на бащата в семейството. А всички са най-доволни, ако ястието е приготвено в пещ – така, както са го правили предците.