Частните лечебни заведения не представляват публично-правни организации, поради което не следва да бъдат включвани в обхвата на Закона за обществените поръчки. Това заявяват в отворено писмо от Българската болнична асоциация, изпратено до Европейската комисия, до Европейския парламент, до Народното събрание, до Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и до медиите. Отвореното писмо е по повод Решение на Европейската комисия да предяви иск срещу България пред Съда на Европейския съюз (СЕС) във връзка с нарушение на правилата на ЕС за обществените поръчки.
Действащата дефиниция в националния закон е напълно съобразена с чл. 2, пар. 1, т. 4 от Директива 2014/24/ЕС и е потвърдена от СЕС с Определение от 26 септември 2024 г. по дело C-550/23. Съдът ясно подчерта правото на държавите членки да адаптират законодателството си съобразно спецификата на своята здравна система, допълват от асоциацията.
Съгласно трайната практика на СЕС, за да бъде даден субект публичноправна организация, той не трябва да действа в условията на пазарна икономика. Частните лечебни заведения обаче функционират като търговски дружества, които поемат пълен финансов риск; формират резултат, съответно загуба в зависимост от собствената си дейност; получават средства от НЗОК като насрещно заплащане за извършени услуги, а не като форма на бюджетна издръжка; имат множество източници на приходи, а не единствен публичен ресурс, посочват още от болничната асоциация. Тази характеристика е призната и от националните съдилища. В Решение №5915/2022 г. Върховният административен съд приема, че частните болници не се издържат от държавата, а предоставят услуги на търговски принцип, поради което тяхната дейност е пазарна и не носи белезите на нужди от общ интерес без промишлен или търговски характер.
Прилагането на Закона за обществените поръчки към частни болници би довело до редица практически и системни проблеми, несъвместими с естеството им на пазарни оператори – забавяне и блокиране на снабдяването с медикаменти и медицински изделия, несъразмерни тежести за субекти, които не получават бюджетно финансиране, конституционен и системен проблем – намеса в свободната стопанска инициатива, се посочва в отвореното писмо.
Според Българската болнична асоциация, ако държавата настоява за необходимо да въведе допълнителни гаранции за прозрачност, без да се изкривява правната рамка, това следва да стане чрез пропорционални механизми, каквито са централизиран търг на Министерството на здравеопазването за медицински изделия, изискване за минимум три съпоставими оферти, публично оповестени. Тези инструменти биха осигурили прозрачност без да налагат неприложим и вреден режим като Закона за обществените поръчки, добавиха от асоциацията. България разполага с убедителни правни и фактически аргументи да защити пред съда позицията, че частните лечебни заведения не попадат в категорията на публично-правните организации, което би било в интерес на държавата, на системата и на пациентите, посочват още от асоциацията.
По-рано днес от Българския лекарски съюз изразиха сериозно притеснение от намерението промените в Закона за обществените поръчки, засягащи статута на частните болници, да бъдат разгледани на второ четене. През май т. г. депутатите приеха на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от парламентарната група на „Продължаваме промяната – Демократична България“. Промените предвиждат и частните болници да купуват лекарства след процедура по Закона за обществените поръчки.