Чепеларе отбеляза днес 148 години от освобождението на града. Тържествената церемония започна от паметната плоча, където на 16 януари 1878 година жителите посрещат руските войски. Ученици от СУ „Васил Дечев“, деца, жители и гости на града поднесоха венци и цветя и се поклониха пред подвига на героите.
Събитието се организира от Община Чепеларе, а водеща бе Адриана Иванова – библиотекар към Народно читалище „Родопска искра 1880“ – Чепеларе. Тя разказа накратко дните, предшестващи освобождението на населеното място и близките села, които са оставени ограбени и опустошени от отстъпващата турска войска. Свидетел на тези събития, чепеларският свещеник Марин Караджов, разказва в записките си как на 6 януари са избягали всички по баирите при бягството на турските орди от русите. Тогава бягащите турски войски обрали всички къщи и църквата. На 12 янyapи 1878 гoдинa Kaзaшĸaтa ĸaвaлepийcĸa бpигaдa нa гeнepaл Чepeвин в cъcтaв oт 800 дyши пoтeгля oт Aceнoвгpaд в пocoĸa Бaчĸoвo, Πaвeлcĸo, Xвoйнa, Чeпeлape, Уcтoвo, Pyдoзeм, Злaтoгpaд.
На 16 януари 1878 година руските конни войски освобождават Чепеларе и на 17 януари продължават пътя си към Пашмакли – днес Смолян, и Златоград. А границата с Османската империя се установява на Роженските поляни.
Първи председател на общинския съвет на свободно Чепеларе става Дечю Харитюв, а съветници са Тодор Балджийски, Сюлейман Милязима, Ахмед кехая Тотювски и Атанас Кюсета.
„Подобни дати и събития не се забравят. Днес, 148 години от Освобождението на Чепеларе от турско робство, сме длъжни да съхраним и помним историята си, за да вървим напред. Наша е отговорността да ценим свободата и мирния съзидателен живот“, каза в словото си Адриана Иванова.
Сред официалните лица бяха Боран Хаджиев – кмет на община Чепеларе, Захари Сираков – областен управител, Екатерина Петрова – председател на Общински съвет Чепеларе.
Шествието на жителите на града, предвождани от блок знаменосци, се отправи към паметника на капитан Петко Войвода, където също бяха поднесени венци и цветя.
В Чепеларе капитан Петко Войвода идва през август 1878 г., след Берлинския конгрес. Границата в Централните Родопи между Османската империя и Източна Румелия дълго след Берлинския конгрес все още не е уточнена, а руски окупационни войски в района няма. Петко Войвода организира отбраната в неутралната зона на юг от руските войски до окончателното утвърждаване на границата.