Черешовата кампания в Кюстендил се бави заради дъждовете

Все още не е започнала черешовата кампания в Кюстендилско. Няма и пунктове за изкупуване на продукцията. От офиса на основния изкупвач в региона – италианския бизнесмен Микеле Мастропаскуа казаха, че от 25 години насам подобна кампания не е имало. Заради дъждовете черешите все още не са узрели. Плодовете се напукват заради валежите и продукцията е некачествена, казаха от там за БТА.
Според метеоролозите валежите ще продължат и в следващите две седмици. Производителите казват, че това е времето, в което трябва да узреят най-сладките късни череши от Кюстендилския регион.
Във италианската фирма в кюстендилското село Копиловци в момента изкупуват на място малки количества череши, които стопаните сами доставят до там. Цената е 1,00 лв. за килограм. Изкупвателните пунктове в региона все още не са отворени, като се очаква това да стане около почивните дни. Това ще даде началото и на същинската кампания.
С около 10 дни се е забавила кампанията тази година, твърди Кирил Димитров, земеделски производител от 60 години и собственик на 100 декаров черешов масив край Дупница. Според него от 25 години насам нищо в този бранш не се е променило. "Не се ли заеме държавата с този проблем, черешопроизводството в региона ще загине", убеден е овощарят.
В момента той плаща на берачи по 70 стотинки за набран килограм и продава продукцията си за един лев килограма. "Спонсорираме берачите и търговците. За нас не остава нищо", казва Димитров.
През миналата година мъжът намали насажденията си като извади част от тях. "Ще вадя и през тази година, за да си намаля ядовете, които съпътстват това производство", казва стопанинът. Припомня, че навремето е имало осем преработващи предприятия за плодове и зеленчуци, което е позволявало продукцията да се използва стопроцентово, без брак. Сега, всяка година повечето плодове остават неприбрани по дърветата.
"От години цената на плодовете е на такова ниво, че производителите не могат да изкарат никога печалба", разказва стопанинът. Допреди няколко години той добивал около 100 тона череши, сега изкарва едва 40-50 тона. "Като ги продадем по един лев,  това прави 40 хиляди лева, но за тях плащам по 70 ст. на кг. Това са 30 хиляди лева за берачите, а на мен само препаратите ми струват 10 хиляди. Но и още разход имам, защото карам лично продукцията до фирмата – прекупвач на място“, разказва производителят.
Според него производството в региона е обречено на провал. Спасението е в спешна намеса на държавата и изграждане на преработващо предприятие. "Ако го направят след пет години, ще е късно", казва още Димитров.
Кирил Димитров не може да проумее по какви икономически закони в този бранш не производителят, а друг определя цената". За съжаление това е нетрайна продукция, затова и се съгласяваме, за да я реализираме някак. И дори нямаме самочувствието, че произвеждаме най-хубавите черешови плодове в България и те носят здраве на нацията", казва още дългогодишният стопанин. 
Димитров подчертава, че потребителите също имат вина за случващото се, защото, когато отиват в магазина, купуват най-едрата ябълка, без да си дават сметка, че е пълна с препарати. А така влияят и върху цените. По отношение на конкуренцията с черешите, внос от Гърция, Димитров твърди, че гръцките производители печелят достатъчно само от европейските субсидии и могат да си позволят да дават стоката си и без пари. " В същото време ние се явяваме на същия пазар, обаче без доход. За каква конкуренция говорим тогава?", споделя Димитров.
"Ако спрат дъждовете, се надявам да мога да реализирам малко от късните сортове за прясна консумация. Те са по-твърди и по-трайни. Ако продам десетина тона на цена от 2.00 лв. за килограм, поне донякъде ще си покрия разходите", изчислява овощарят. 
През миналата година, само в неговия масив неприбрани са останали около 30 тона череши. Засега е реализирал едва около 3,5 тона от продукцията си. 
Около три-четири лв. пък е цената на черешите, местно производство, на пазара в Кюстендил. Стопани предлагат малка част от производството си и по пътя за София. Според тях обаче това не е спасението за местния производител.