Човешките възможности са неограничени, каза парашутистът Красимир Илев, който скочи от хеликоптер край Еверест с рекордно малък парашут

Човешките възможности са неограничени. Границите си ги определяме сами и от нас зависи къде ги поставяме. Това каза в интервю за БТА парашутистът Красимир Илев, който преди броени дни скочи от височина над 7000 метра (23 хиляди фута) от хеликоптер край връх Еверест с изключително малък по площ парашут. 
През април миналата година Илев, който е възпитаник на Аероклуба в Стара Загора, стана първият българин, скочил от същото място. “Скоковете са в близост до връх Еверест над летище Сиангбоче в Непал, което е може би най-високото летище в света. Там такива скокове вече се организират 2-3 пъти в годината. За съжаление заради ерозията, то вече е неизползваемо за самолети, но се използва от вертолети. В действителност е площадка за излитане и кацане. Скоковете са от височина 23 000 фута, а приземяването е на 12 400 фута (3779 метра)”, обясни той и допълни, че височината на приземяване такава, от която обикновено се правят скокове.
По думите му усещането е невероятно, а гледката е спираща дъха. “Скачал съм на много места по света, но тези скокове ще оставят в мен незабравима следа. На много малко хора се отдава възможност да извършат такива скокове и аз съм един от малкото щастливци”, посочи Красимир Илев. Той отбеляза, че въпреки, че миналата година е извършил пет скока от същото място, този път усещането отново е било вълнуващо и трудно да се опише с думи. Тази година реших, че ще извърша скоковете с парашут, който вероятно е един от най-малките, използвани някога тук и на такава надморска височина. Предишния път, както всичко останали, използвах парашут с площ 113 квадратни фута (34,44 кв.м.) , а този път реших да го направя с моя купол LEIA - 75, който е 75 квадратни фута (22,86 кв.м.) и с който скачам в момента при нормални условия, каза Илев. Той поясни, че курсовете по парашутизъм започват с парашут с размери между 240 и 280 квадратни фута. Парашутистите на средно ниво използват такива с размери между 135 и 170 квадратни фута, а експертите, в зависимост от своето тегло, могат да стигнат и до използване на такива под 90 квадратни фута. “Това зависи от тяхната подготовка и опит, тези куполи са по-специални, с елипсовидна форма и са много бързи, така наречените high performance canopies”, обясни Красимир Илев. 
Той коментира още, че този скок е доста сложен заради изключително редкия въздух. Парашутът лети с много по-голяма хоризонтална и вертикална скорост, затова се изисква да владееш изключително добре управлението на купола. От друга страна, изключително начупеният терен усложнява много изпълнението на скока, особено в случай на недолитане до зоната за приземяване. Затруднение създава още различната посока на ветровете във височина и при приземяването”, каза Илев и посочи, че в крайна сметка е успял да го постигне и дори е изпълнил три скока.
Решението да скочи на това място с толкова малък парашут не е спонтанно. “Всъщност се зароди в главата ми още при предишните скокове, така че имах възможност в продължение на цяла една година да го планирам, премислям, да разигравам възможните грешки. Няма да крия, че дори съм го сънувал”, каза той. Илев допълни, че съпругата му Катя е бивша парашутистка, двамата му сина също, но не е споделил на близките си какво смята да направи, за да не се притесняват. 
“За скоковете тази година бях поканен да бъда видеооператор от “Парабелум Тактикал Трейнинг”, които извършват тандемни скокове с ветерани от Британската армия, някои от които инвалиди. Всичко това е спонсорирано от фондация, целяща да върне тези хора към нормален живот, не по-различен от този на всички останали. Дори нещо повече – да им позволи да сбъднат някои свои мечти, които изглеждат невъзможни в тяхното състояние. Тази година един от тях беше с два ампутирани крака и една ампутирана ръка”, разказа Красимир Илев. Той сподели, че непосредствено преди скока си е мислел повече за това да не пропусне нещо от процедурите в хеликоптера. “Видеооператорът е този, който е отговорен за подсъединяването на шланговете с кислород във вертолета на всички парашутисти и четири минути преди скока трябва да ги прехвърли към бутилките с кислород. Трябва да следи за правилното функциониране на кислородните апарати и за признаци на хипоксия. Така че повече се притеснявах за това”, обясни той. По време на самия скок е трябвало да следва плана, който си е изработил и да прави нужните корекции заради височината и редкия въздух. По отношение на поетия риск Илев коментира, че “който го е страх от мечки, не ходи в гората”. 
Красимир Илев разказа още, че първият му скок е през 1979 година, а за 44 години в спорта има над 17 800 скока зад гърба си. Първите му инструктори са Нейчо Колев и световната шампионка Желя Гаврилова. В момента той работи в “Скайдаив Спейн” в Испания като ригер и инструктор. Основно поддържа и обслужва парашути и ги ремонтира, ако е необходимо. Илев определи това като изключително отговорна работа. “Все още скачам и възнамерявам да го правя докато се чувствам добре. За бъдещето ... Да сме живи и здрави. Предизвикателства има много, но всичко с времето си”, каза още той и допълни, че не планира нищо сензационно, поне за близкото бъдеще.