Да бъде опазен Световният океан е каузата, около която се обединиха български учени и „Грийнпийс – България“

Да бъде опазен Световният океан е каузата, около която се обединиха български учени и природозащитната организация "Грийнпийс – България“. Отворено писмо с настояване България да ратифицира Международния договор за океаните, който ще осигури възможност за защита на водите извън национални граници, бе изпратено преди дни до министър-председателя, министъра на околната среда и водите и министъра на външните работи.
Световният океан е 70% от повърхността на Земята и е от изключително значение да бъде опазено биоразнообразието, каза за БТА проф. Христо Пимпирев, полярен изследовател, директор на Националния център за полярни изследвания и председател на Управителния съвет на Българския антарктически институт.
Докато част от океаните са под юрисдикцията на държавите, които граничат с тях, огромна част от Световния океан не е под ничии правомощия, обясни експертът. До момента 25 държави са ратифицирали споразумението, а трябва да бъдат 60, за да влезе то в сила, подчерта проф. Пимпирев. Той посочи, че Франция и Испания вече са го ратифицирали. По думите му България трябва да възприема себе си като морска държава, защото страната има научноизследователски кораб и развива свои проекти за проучването на проблемите на Световния океан.
Проф. Пимпирев акцентира върху климатичните промени, които влияят на океаните. Океанските течения определят климата на огромни области от Земята, те поемат голяма част от въглеродния диоксид, който отговаря за парниковия ефект на планетата, разясни той. Замърсяването с пластмаса и микропластмаса също е проблем, подчерта още ученият. По думите му не се ли вложат общи усилия за опазването на океаните, ще има сериозни последствия за живота на Земята.
Това споразумение е важно както за околната среда, така и за научната общност, коментира Мартин Томов от "Грийнпийс – България“. Един от основните стълбове, около които е изградено споразумението, е споделянето на научната информация за всякакви нови открития в международните води извън националните граници, каза той за БТА. Той обясни, че споразумението засяга и проблема със свръхексплоатацията на океаните.
Надяваме се правителството да ни чуе и да вземе участие в това историческо решение, имаме нужда от по-голяма воля в държавната администрация за тази ратификация, добави също той.
През март тази година „Грийнпийс“ организира акция пред сградата на Министерския съвет, пред която бе поставен голям розов надуваем октопод – символ на едно от най-разпознаваемите океански създания. 
Освен проф. Пимпирев, отвореното писмо е подписано още от декана на Биологически факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ - доц. дбн Любен Загорчев, хидробиолога д-р Стефания Клайн, ихтиологът и хидробиолог проф. д-р Елиза Узунова и др.
През 2023 г. държавите членки на ООН постигнаха съгласие около сключването на документа в началото на 2023 г. Океанското споразумение е подписано и от България, но то трябва да бъде и ратифицирано.
БТА изпрати запитване до пресцентъра на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за това на какъв етап е разглеждането на отвореното писмо от учените и „Грийнпийс – България“ и какви стъпки ще бъдат предприети.