Да бъдеш приемен родител не е просто решение – това е призвание, казват приемните родители от село Свобода Иванка и Чавдар Чакърови

Да бъдеш приемен родител не е просто решение – това е призвание, което изисква голямо сърце, търпение и желание да промениш нечий живот. Това казаха в разговор за проекта на Българската телеграфна агенция (БТА) „Приеми ме“ Иванка и Чавдар Чакърови oт село Свобода, които вече 14 години отварят дома и сърцата си за деца, останали без родителска грижа.
Мотивът им да станат приемни родители е желанието да помогнат на деца, попаднали в трудни житейски ситуации, като им дадат шанс за по-добро бъдеще. Решението да поемат по този път идва, след като виждат добрия пример на свои съседи, които също са приемно семейство.
След като отглеждат трите си биологични деца, които днес вече имат свои семейства, през 2012 година Иванка и Чавдар преминават необходимото обучение и за първи път посрещат в дома си братче и сестриче. Оттогава до днес през дома им са преминали 11 деца на възраст между две и седем години, за които са се грижили между години на година и половина.
По думите на Чавдар отговорността на приемния родител е огромна. Освен че трябва да осигури на детето дрехи, обувки и храна, най-важното е да му даде обич, сигурност и спокойствие.
Той признава, че повечето деца, които пристигат в приемните семейства, са силно стресирани. Затова и първите дни са посветени на изграждането на доверие и усещане за безопасност. А семейството се стреми да обгрижва детето така, както би се грижило за собственото си дете.
„За нас щом едно дете прекрачи прага, то не е приемно дете вече. За нас е като наше дете и го приемаме като нашето дете, то не може да се чувства отчуждено“, каза Чавдар.
Според семейството адаптацията обикновено продължава около седмица, но всяко дете преживява този процес по различен начин. Някои трудно заспиват, други плачат често, а при трети дори къпането е предизвикателство. Затова са нужни много внимание, търпение и постоянство.
Първата стъпка след настаняване на дете в техния дом често е изграждането на основни хигиенни навици у него като миене на ръце и зъби. Постепенно започват да учат децата на цифри, букви и ежедневни умения, които ще им помогнат в бъдеще.
По време на полагането на грижи за всяко дете Иванка и Чавдар се опитват да сбъднат някоя от мечтите на настанените при тях деца и с това да им създава усещане за нормално и щастливо детство.
„Всяко едно дете си има някакво желание, което мечтае да му се сбъдне. Ние каквото поискат децата, го изпълняваме. Винаги, винаги, винаги“, посочи още приемният родител.
В грижите за настанените при семейство Чакърови деца активно участват и тримата им сина, техните снахи и седемте им внуци. Най-трудният момент за приемните родители обаче винаги е раздялата с настанените при тях деца.
„Много е болезнено, една част от тялото ти… направо се разкъсваш“, казва Иванка. Съпругът ѝ допълва, че всеки път, когато едно приемно дете си тръгва от техния дом, все едно една част от тялото му липсва.
Но въпреки това семейството никога не съжалява за избора си. Те се радват, когато децата намерят своето постоянно семейство чрез осиновяване и са готови отново да отворят дома си за следващото дете, което има нужда от грижа и любов.
През годините Иванка и Чавдар са мотивирали много свои близки също да станат приемни родители. Към всички, които вече са поели по този път или тепърва обмислят тази стъпка, отправят послание да не се отказват и да продължават да помагат на деца в нужда, защото всяко дете заслужава семейство, внимание и шанс за по-добър живот.