Да бъдеш приемен родител не е работа, а щастие и любов към децата, каза приемната майка Даниела Димова

Любовта към децата е основната причина Даниела Димова от Габрово да стане професионален приемен родител преди 13 години. Оттогава през дома ѝ са преминали 12 деца, повечето бебета до тригодишна възраст. В разговор за проекта на Българската телеграфна агенция (БТА) „Приеми ме“ тя разказа, че никога не е възприемала приемната грижа като професия, а като призвание.
Димова каза, че винаги е искала да работи с деца. По образование е специалист по облекло, но професионалният ѝ път преминава през „Български пощи“ и частния сектор. Идеята да стане приемен родител идва от сина ѝ, който научил за възможността, докато живеел в Гърция. След завръщането си в България тя и съпругът ѝ преминали необходимото обучение, а на 1 ноември 2013 година в дома им било настанено първото бебе.
По думите ѝ първите дни са били изпълнени с притеснение, тъй като собствените ѝ деца вече били пораснали, но много бързо ежедневието с малкото дете върнало увереността ѝ. Най-силното чувство тогава било състраданието към детето и желанието да му осигури спокойствие, сигурност и обич.
Даниела Димова разказа, че през годините е приемала деца с различни съдби. Особено силно е запомнила момченце, настанено при нея едва на три месеца, което било силно изостанало в развитието си и изисквало много грижи, както и момиченце, което било доведено в дома ѝ само минути след обаждането от социалните служби.
Според нея най-голямото предизвикателство в ежедневието с най-малките деца са нощните събуждания, храненията и постоянната необходимост да разбереш защо едно бебе плаче. Въпреки това, тя не възприема тези моменти като трудност, а като естествена част от родителството.
Най-голямата награда за приемните родители по думите ѝ е да видят спокойствието и щастието в очите на децата. Тя даде пример с момиченце, осиновено в Италия, което заедно със съпруга ѝ се научило да кара колело, да плува и да обича разходките сред природата. И до днес осиновителите поддържат връзка със семейството ѝ, изпращат снимки и поздрави по празници и споделят как расте детето.
Димова подчерта, че приемната грижа е променила цялото ѝ семейство. Децата, съпругът и вече порасналите ѝ внучки активно участват в грижите за приемните деца. Всички ги приемат като част от семейството, а когато за кратко останат без тях, усещат липсата им.
Тя разказа още, че среща предимно уважение и подкрепа от хората около себе си. Имало е единични случаи, когато околните са се учудвали, че семейството приема деца от различен етнически произход, но според нея това никога не е имало значение.
„То е дете – независимо от неговия произход, всяко има нужда от любов“, каза Димова.
По думите ѝ през всички години е работила с различни екипи на отделите за закрила на детето и винаги е получавала съдействие и професионална подкрепа. Тя даде пример със случай, при който социалните работници съдействали за организиране на специализирано лечение на приемно дете в столична болница.
Според нея основната причина по-малко млади хора да избират приемната грижа е несигурността на условията на труд. Приемните родители работят с граждански договори, без право на платен отпуск или болничен, а когато нямат настанено дете, остават без доходи.
Въпреки това, Димова е убедена, че хората, които обичат децата, не бива да се страхуват да направят тази крачка. „Да гледаш едно дете, което има нужда от грижа и обич, е истинско удоволствие“, посочи тя.
Най-трудният момент в приемната грижа според нея е раздялата с децата, особено когато вече са пораснали и са изградили силна емоционална връзка с приемното семейство. Най-тежко е преживяла раздялата с момиченце, което живяло при тях до почти шестгодишна възраст. За да помогне на детето да приеме предстоящото осиновяване, внимателно го подготвяла, обяснявайки му, че един ден неговите мама и татко ще го намерят.
Димова смята, че когато детето е достатъчно голямо, трябва да познава своята история и да научи истината за произхода си от своите осиновители, а не от случайни хора.
Най-голямата ѝ надежда при всяка раздяла е детето да попадне в семейство, в което ще бъде обичано и щастливо. Димова заяви, че възнамерява да бъде приемен родител, докато има възможност. „Не мога без деца. За мен е удоволствие около мен да се чува детски смях, плач и дори инат“, каза още Даниела Димова. По думите ѝ приемната грижа не трябва да бъде възприемана като работа.
„Това не е професия. Това е любов. Това е щастие. Това е възможност да дадеш сигурност и бъдеще на едно дете“, подчерта тя.
В заключение Димова отправи послание към хората, които се колебаят дали да станат приемни родители. Според нея всяко дете заслужава да расте в семейна среда, а не в институция. „Хората трябва да станат приемни родители, защото дават живот, обич и щастие на едно малко невинно същество. Най-важното е всяко дете да има семейство, в което да бъде обичано“, каза тя.